Сенки от ада

senki-hell

Едно от нещата, които ме учуди в прегледа ми на класически книги-игри досега е колко много от заглавията останаха слабо повлияние от изминалите години. Дори нещата, които на днешна възраст ми се виждат наивни избледняха пред силата на носталгията. Все някога обаче щеше да се появи произведение, което прекъсва тази добра серия, а късата клечка се падна на “Сенки от ада” на Стивън Трейвс, преводна книга-игра, издадена през 1995-та година от “Еквус Арт”.

Този път ти, читателят на тази книга, влизаш в ролята на млад варварски воин, който е прекосил дълъг път, за да помогне на владетеля на страната Таенир. Неговият син е отвлечен от разбойници, които искат в откуп шест скъпоценни камъка с големината на човешки юмрук. Те могат да се намерят само във вътрешността на вулкана Обреченост, но се пазят от страховити изчадия…

Докато четях книгата, разбрах защо съм я харесал като малък. Това е бойна история с много чудовища, издадена сносно от “Еквус Арт”, със зрелищни илюстрации на различните врагове. Атмосферата действително е пъклена, а създанията изглеждат безумно и са почти непобедими. С това обаче плюсовете на книжката се изчерпват.

Първото нещо, което прави впечатление е идиотският сюжет. Защо твоят герой, който е доста здрав момък, не отива да се бори с разбойниците, а влиза във вулкан, напомнящ на адов кръг? Кой и с каква цел е оставил скъпоценните камъни охранявани от по три чудовища, две от които можеш да заобиколиш? Не става ясно дори при успешен завършек на играта, който те оставя странно неудовлетворен.

Второто нещо, което води читателя до потресение е нивото на трудност. Забелязал съм, че по принцип английските книги-игри се превъртат по-мъчно от българските или американските. Няма лошо в това, но Стивън Трейвс се е олял. Всеки избор в книгата е с две трети вариант да загубите жизнена точка, а началната им стойност е твърде малка. Шансът да намерите полезни предмети, които да помогнат пак е една трета, а се ползват и неудобно. Бойната система е оригинална, това го признавам, но прекалено много насочена против читателя. На всичко отгоре, за да превъртите “Сенки от Ада” трябва да сте перфектен. Една грешка и целият труд е бил за нищо. Практически, ако не чийтвате, не е възможно да минете това книжле.

Стилът, с който авторът пише е ОК, като за книга-игра. Не е фрапантно лош, но не е и особено добър. Няма да обогати усета ви към добра литература. Цялостното усещане е, че играете хартиената версия на примитивна компютърна игра, в която още на второ ниво установявате, че няма превъртане.

Стивън Трейвс имаше и други книги, които детската ми носталгия помни с добро око – но няма да се връщам на тях, за да не си разваля впечатленията съвсем. “Сенки от ада” ми бе достатъчна.

shadows-hell

Ревю на Александър Драганов

Оставете отговор