“Седемте смъртни гряха: Четирите конника на Апокалипсиса” е най-новият сезон от популярната фентъзи сага по мангата на Накаба Сузуки, който се излъчи в края на миналото и началото на тази година. Той продължи по достоен начин приключенията, базирани върху свободна интерпретация на мита за крал Артур, като на моменти изглеждаше, че ще е най-доброто от поредицата досега, но в крайна сметка не успя да надскочи някои обективни нейни слабости.
Началото на историята ни запознава с Парсифал, малко момче, което живее уединено с дядо си далеч над останалия свят. Той твърди, че нищо не му липсва и е щастлив да бъде с възрастния човек, научил го на бойни умения, но в действителност жадува за приключения. За жалост те идват не както си го представят с появата на сър Айрънсайд, зъл рицар от двора на Камелот, който убива брутално стареца и остава внук му полумъртъв. Парсифал успява да се възстанови и слиза до земята на хората в търсене на злодея, който обаче е негов баща и служи на много по-зла сила – обсебения от силите на Хаоса крал Артур…
Ще започна с хубавите неща, защото те не са никак малко. Накаба Сузуки успява да улови класическия фентъзи дух с историята на Парсифал, който според покойния Дейвид Едингс е идеалния шаблон за герой в жанра и разгръща около него епичен сюжет, който успява да звучи адекватно дори на фона на епохалните сражения от “Присъдата на дракона” и “Гневът на боговете”, като в някои отношения ги конкурира като екшън. Героите са симпатични и чаровни, нарисувани в характерния за поредицата стил, напомнящ микс между “Астерикс” и Dragon Ball, не липсва и задължителния за шоунен направлението (приключения за млади момчета) хумор. За мое съжаление на моменти се прояви старата слабост на автора, а именно че героите са прекалено силни за отрицателните персонажи. Не винаги е така, но това е хронична слабост, която марвелизира и принизява духа на едно истински епично фентъзи.
Като цяло обаче нямам други поводи да бъда критичен. Сузуки успява да разкаже на света едно класическа история за меча и магията в години, които не са особено силни за това направление на жанра и в същото време създава вълнуваща нова глава от може би върховото бойно аниме на своето време. Ще чакам с интерес продължението на историята наесен!
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари