Пистата “Нюрбургринг” – снимка https://www.pistenclub.de/
През последните години публикувахме няколко статии за моторните спортове, като ви запознахме и с някои от най-големите автомобилни състезания в света, като “500-те мили на Индианаполис” и “24-те часа на Льо Ман”. Днес насочваме вниманието си към писта, която е била и е домакин на различни надпревари, печелейки си прозвището за най-трудна и опасна в целия свят, поне за автомобили. Става дума за трасето “Нюрбургринг” в Германия и по-специално за пълната му версия, наричана още Северната дъга.
“Нюрбургринг” е построен през 1927-ма година, като още преди това в околностите, където днес се намира пистата, е имало различни състезания, провеждани по междуградски пътища. Целта на германците е била да имат трасе, което да напомня италианските “Монца” и “Тарга Флорио”, като за целта те изграждат писта от асфалт и бетон, тогава дълга 22 километра. Строежът започва през 25-та година, а през споменатата вече 27-ма се провеждат и първите състезания с автомобили и мотоциклети. Тони Улмен печели първото състезание на две колела, а на четири триумфира Рудолф Карачиола с “Мерцедес”, един от най-великите пилоти за своето време, който по-късно става трикратен европейски шампион в сериите “Гран При”, които предшестват направата на Формула 1 през 1950-та година. До настъпването на Втората Световна Война победители на това трасе стават още легендите Тацио Нуволари (според Фердинанд Порше най-великият пилот на всички времена със 150 победи, включително 24 в Гран При и една в 24-те часа на Льо Ман, европейски шампион за 1931-ва година ) и Бернд Роземайер (друг легендарен немски състезател, също европейски шампион, но с “Ауто-Юнион”, днес “Ауди”). Луи Широн с “Бугати” пък постига средна скорост от 112 км в час, за времето си впечатляващо постижение.
След Втората Световна Война, състезанията се връщат на трасето, но то отново награждава само най-добрите пилоти, които си печелят прозвището “Майстори на Ринга”. Сред тях са световните шампиони в новоучредения шампионат във Формула 1 Хуан Мануел Фанджо (5 пъти шампион, рекорд, подобрен чак от Михаел Шумахер през 2003-та година), Алберто Аскари, Джим Кларк, Джон Съртис (eдинственият пилот с титли от Формула 1 и Мото Гран При), сър Джеки Стюарт. Именно сър Стюарт, който има три титли във Формула 1, дава на пистата прозвището “Зеленият ад”, с която е известна и до ден днешен. Това Стюарт прави след изключителна тежка победа, спечелена през 1968-ма година на дъжд и мъгла – време, което е характерно за планината Айфел, където се намира пистата. По време на Втората Световна Война, там загиват много самолетни пилоти, объркани от времето. Тази традиция за съжаление продължава и на автомобилното трасе, което с развитието на технологиите става все по-опасно за състезателите. Организаторите се опитват да намалят скоростта, което леко го удължава до 25 км дължина, но през 1976-та година легендарният Ники Лауда се разбива със своето “Ферари” и получава тежки изгаряния, от които едва не загива. Тогава се взима решение Формула 1 повече да не се състезава на тази писта и започват да се следват стриктни ограничения затова какви коли могат да карат на трасето. По ирония на съдбата, именно Лауда записва рекордна обиколка на Северната дъга с време от 6мин и 58 секунди.
За да останат в календара на Формула 1, германцията построяват много къса и далеч по-стандартна версия на трасето, която и до ден днешен се използва за Формула 1, но за реалната Северна дъга вече има ново предизвикателство, тъй като от 1970-та година на нея се провежда надпреварата за 24-те часа на Нюрбургринг. Това всъщност не е първото, нито последното състезание за издръжливост на пистата, но пък успява да се наложи като легендарно. На това трасе стартират между 100 и 200 участници, като голяма част от тях са любители, но има и професионалисти, особено във върховите класове на надпреварата. Първите състезания се провеждат с туристически автомобили – състезателни машини, базирани на серийни модели, а през последните години рискът се увеличи с навлизането на колите от GT класа, а именно луксозни спортни марки. Баварската марка БМВ е най-успешна в надпреварата, като е печелила състезанието 20 пъти, включително през изминалия уикенд. На второ място са “Порше” с 12 победи, а “Форд” и “Ауди” са с по 5. Най-успешните пилоти в състезанието, което е особено трудно през нощта заради трафика и променливите условия, са легендата от Льо Ман Тимо Бернхард, португалския пилот от Формула 1 Педро Лами и майстора на туристическите автомобили Марсел Тийман, като всеки път има по пет победи в надпреварата. Сред друтите именити победители са още един ас от Льо Ман, Ромен Дюма, различни шампиони на Германия за туристически автомобили като Клаус Лудвиг и Бернд Шнайдер, както и споменатият вече Ники Лауда. Няма как да не отбележим и Сабине Рек, която е от малкото жени, пробили на толкова високо ниво в моторните спортове и има две победи.
Освен “24-те часа на Нюрбургринг”, на пистата се провежда също и отделен шампионат за издръжливост, пилотите в който карат само там, а през последните години трасето е домакин и на кръгове от Световния шампионат за туристически автомобили. Пистата стана безумно популярна и сред геймърите, които карат симулатори, а куриозен е фактът, че мнозина от тях, бидейки от по-младото поколение и незапознати с историята на моторните спортове, смятаха трасето за измислено като върховен тест във виртуалната реалност и преживяха истински шок, когато научиха, че е истинско и има хора, които се състезават по 24 часа там.
Рекордът на пистата в състезателни условия до ден днешен се държи от германския състезател Стефан Белоф, световен шампион за издръжливост, който през 1983-та година прави обиколка от 6мин 25 секунди и 91 хилядни зад волана на прототип на “Порше”. Дълго време това бе и абсолютният рекорд на пистата, но през 2018-та година Тимо Бернхард прави обиколка от 5 мин и 19 секунди със съвременен прототип, отново подготвен от “Порше”.
През последните две години рекордът на пистата се атакува и от “Фолксваген” с техния уникален електрически прототип ID.R, с който по-рано тази година Ромен Дюма завъртя време от 6 мин и 5 секунди. Сред серийните – поне в широкия смисъл на думата – автомобили пък рекорда е на “Ламборгини Авентадор”, като с такъв автомобил Марко Мапели прави тур от 6 мин и 44 секунди през 2018-та. Предполага се, че хипотетично кола от Формула 1 би успяла да слезе дори под пет минути време на обиколка, но това се е случвало само във виртуалната реалност на симулациите. На живо турове на пистата са правили Ник Хайфелд с БМВ и Михаел Шумахер с “Мерцедес”, но техните обиколки бяха по-скоро опознавателни, а не за време. Това разочарова много хора, но опасността на конфигурацията на Северната дъга не бива да се подценява – според Джеръми Кларксън от предаването “Топ Гиър”, през годините тя е отнела живота на над 200 човека, макар голяма част от тях да не са професионалисти, а обикновени смелчаци, дръзнали да изпитат уменията си на трасето в дните, когато то е отворено за каране и от публиката.
“Нюрбургринг” е отломка от едно романтично време на опасни коли и истински мъже, като е невероятно, че то все още е отворено за престижни състезания. Надяваме се така и да продължи, а на всички читатели на сайта, довършили тази статия благодаря за вниманието и се надявам, че съм успял да ви предам поне малко от магията на високите скорости.
Статия на Александър Драганов
Последни коментари