“Светлината, която ни заспелява” е едно от фентъзитата, което предизвика бум след излизането си не само на родния пазар, но и в света. Книгата на писателя от кипърски произход Анди Дарси Тео си спечели сравнения с романите на Рик Риърдън, което поставя висока летва пред нея. За съжаление, прекалено висока, поне според мен.
Алексис Майкълс е момче, което в детството си е страдало от тежка психоза, придружена с визуални халюцинации. В наши дни това е останало зад гърба му и той е пуснат от родителите си на екскурзия до Стоундхендж. Там, заедно с още трима младежи, той пропада в таен свят, където научава смайваща истина – че е един от четиримата елементали, предсказани да победят злия Мортем. За целта той ще трябва да премине тежко обучение, а след това да извърши няколко подвига, изправящи срещу могъщи същества. Предателството обаче е по-близо, отколкото подозира…
Честно казано, книгата на Тео ми прилича на дебют от български автор, пробвал се със самиздат. Казвам го със симпатия, тъй като и аз съм бил такъв автор. Има голяма амбиция в книгата, авторът много си е мислил как да развие света, видимо си обича героите, мъчи се да подхване важна тема, макар според мен да го прави непохватно и да не стига доникъде. Предполагам, че за читател без голям опит в жанра, томчето може да е достатъчно любопитно, че да си спечели добър рейтинг, но не съм напълно убеден – понякога децата са много взискателни и макар да не могат да диагностицират какво не е наред с дадена книга, безпогрешно долавят дали е скучна или не.
Големите проблеми на Тео са в грешките, които обикновено се правят при прощъпулника в писането. Въведението е бавно и тромаво. Разчита се много на инфодъмпове. Конфликтът е предвидим и това какво следва се подсказва прекалено очевидно от предишните глави. Свръх всичко това, не харесах особено персонажите. Алексис ми беше безличен и идеализиран, по-добре от настървените кокошки, с които ни залива напоследък роментъзито, но без чара на герои като Хари Потър и Пърси Джаксън. Спътниците му имат сладникавия политкоректен дух на филмите от вселената на “Марвел”. Злодеите са интересни и емоционални като сити от “Междузвездни войни”, но са представени като еднопланово лоши, от което книгата губи.
Иначе изданието на “Асеневци” е добро, с хубава хартия, удобен за четене шрифт, превод на ниво от Мартина Андреева. Корицата е леко тъпа, но такава е и в оригинал. Въпросът е защо точно тази книга е издадена и отговорът е, защото е хит в “Тик-Ток”. Ясно е, че това е социалната мрежа на младите и се търсят парите им, но дали наистина на такова място може да се попадне на качествена литература? Не е ли по-добре да се потърсят по-качествени и независими издания, рецензирани в сайтове като нашия, преди да се пристъпи към закупуване на права и печатане?
Хората с пари си знаят, но макар в чисто човешки план да изпитвам симпатия към Анди Дарси Тео и да му пожелавам успех, не мисля да продължавам и с втората книга от поредицата му.
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари