Сбъдващия мечти

Настъпи моментът да представим и може би най-важната книга, излизала под егидата на издателство “Гаяна” в колекция “Дракус” тази година, а именно спонсорираното от хорър клуб “Лазарус” издание на сборника “Сбъдващия мечти”, антология, събрала в един том разказите на покойния Адриан Лазаровски, писател, преводач, рок журналист и изключителен приятел на авторите от жанра у нас. Преди да пристъпя към ревюто, трябва да предупредя евентуалните бъдещи читатели, че това е най-бруталната книга, която съм през живота си – стандартното ограничение за лица под 18 години тук спокойно може да се качи на 21 – това не са разкази за кой да е, а само за онези, които наистина си падат по безкомпромисните изпълнения в жанра.
“Гостоприемник” е историята на младеж, който, един мрачен студен зимен ден се качва на автобуса без билет, като не подозира, че това ще го изпрати в един свят на кошмарите.
“Там, където тревата е черна” разказва за момче, което намира любимото си момиче след като се качва в такси и така попада в измерение, населявано от изроди и чудовища.
“Сбъдващия мечти” е смразяващо кръвта пътуване в най-мрачните глъбини на човешката психика, в които малцина автори осмеляват да се потопят, историята за серия от чудовищни престъпления и истината, която се крие зад тях.
“Писмо” е по-класическа хорър история. Вече не толкова млад човек, чиито живот бавно, но сигурно върви към провал, получава обаждане по телефона, но от слушалката се чува само странно примляскване. Това обаче е само началото на поредица от събития, водещи към разпад на реалността…
“КОЛизия” е по-забавен литературен експеримент, като тайм-аут в разгара на свиреп боксов мач, в който читателят е изправен пред литературния еквивалент на големия Кличко.
“Светлина в края на тунела” също е по-класически хорър. Влак спира насред тунел, а единственият буден пътник става за да провери какво става. Както може да се досетите, нищо хубаво…
“Барбароса 2012” е разказ с много силен социален елемент, в който ставаме свидетели на една покъртителна трагедия, довела до жажда за отмъщение…
“Племенникът” е произведение, което спокойно би могло да излезе под перото на Стивън Кинг. Младо момче, тормозено от леля си, един ден не издържа – уж по банален повод… Прекрасно хваща опустошителния, понякога отблъскващ гняв на младостта, която иска да се отърве от оковите на опекуните си.
“Разказът на портиера” звучи като осъвременено произведение от Х.Ф. Лъвкрафт. Един стар човек си спомня за най-жестокото убийство в общежитието, където е работил като портиер…
“Цената на кукловодите” е социален криминален разказ, със здравословна доза хорър елементи и проникновени наблюдения за българската действителност.
“Краят на света” превръща всички конспирации от популярната култура в плашеща реалност. Извънземните идват, за да принудят човечеството да тръгне напред… но то се връща назад.
“Езерото” е най-амбициозната творба в сборника, мощна визия за разпад и разложение, която преплита мотива за серийния убиец и психопатийните му мъчения с нотката на космически ужас и мистериозна деградация, докато не стига, ако мога да цитирам автора, “отвратителен триптих, сътворен от чудовищен гений”.
“Кръвта на Ктхулу” е фрагмент от история, с която Адриан е искал да срещне световете на Робърт Хауърд и Х.Ф. Лъвкрафт.
Като цяло оценката на сборника няма как да не е положителна. Адриан Лазаровски е познавал отлично хорър литературата и прави впечатление с майсторството, с което преплита различни поджанрове, като с тях освен да шокира читателя, предлага и много остър социален коментар за нашата действителност. Действително, книгата не е за всеки, но пък е несъмнено, че трябваше да бъде издадена – затова и поздравявам издателство “Гаяна”, колекция “Дракус” и хорър клуб “Лазарус” задето позволиха на това издание да види бял свят. Или поне свят, в който тревата е черна…