Мине се не мине време и ми се дочита българска книга от стар майстор на словото у нас. Класическите творци у нас имат изключително вкусен език, а удоволствието от четенето му не може да се сравни с нищо друго. Затова често се случва да се връщам към любими автори от детството си като Елин Пелин и Ангел Каралийчев. Благодарение на издателство “Миранда” обаче се запознах с писател, който някак съм пропуснал в миналото – бележития Николай Райнов, всестранно развита личност с изключителен поглед към фантастичното. Неговите приказки са истински шедьовър и хвърлят поглед към една непозната, мистична България, загатвайки за невъобразима древност и пътувания им различни светове.
В приказките на Райнов се повтаря мотивът за самодивите, които се явяват на героите отново и отново, мамят ги към гибелта им, но могат да ги позлатят и с богатства, а също така да допуснат избрани от тях в своя свят, така че да останат сред чудеса и величие завинаги. Такъв е сюжетът на “Самодивско царство”, която е авторска приказка и дава името на целия сборник, на “Трите самовилски коня”, на “Момъкът и трите самодиви”, а също и на “Кушкундалево”, любимата ми история от сборника, свързана с търсенето на тайнствена земя, напомняща митичната Шангри-Ла в Далечния изток или Земята под хълма в Ирландия.
Персонажите на Райнов най-често са юнаци, дарени най-често с ум и хитрост, която им помага да преодолеят всевъзможни свръхестествени заплахи. Такъв е сюжетът в “Момчето и дяволската дъщеря”, “Дяволският чирак”, “Юнакът и слепецът”. В “Меча невеста” на преден план излиза силата, а в “Сполуката” и “Добрият и лошият късмет” виждаме философски притчи за съдбата на човека.
Макар някои от сюжетите на автора днес да звучат прекалено патриархално, като “Царската дъщеря и шивачът”, където героинята няма автономия, други приказки са изпреварващи времето си. В “Попката дъщеря и разбойникът” например героинята постоянно надхитря мъжкия персонаж, преди да го покори на себе си. “Вампирова булка” пресъздава българска версия на римската легенда за Амур и Психея, но давайки много по-автономна и достойна роля на момичето, като в същото време изпреварва бума на вампирския романс с десетилетия.
Стилът на Райнов е опиващ и гали ума така, както изстудената кладенчова вода небцето. Умението му да създава образи в съзнанието на читателя е неоспоримо. В антологията на “Миранда” обаче то е подпомогнато от великолепните илюстрации на Любен Зидаров. Почеркът на този художник, който невинаги допада на широкия кръг читатели, тук изпада в пълна хармония с мистичния светоглед на автора, а картините на вампири, самодиви, лами и особено на дяволи правят особено силно впечатление. В същото време загатната е и хубостта на юнаци и царски дъщери, като така се създава чувство за естетика към доброто и красивото у малките читатели, посягащи към тази книга.
За едно дете, чиито ум е все още необременен от рационалния светоглед, доминиращ живота на възрастния, ще е лесно да потъне във вълшебния свят на тази книга. Ала и вече порасналият читател ще открие в нея много за себе си, ехо от ония тайни, които като деца сякаш ме знаели инстинктивно, ала после сме изгубили поради очакванията на обществото.
“Самодивско царство” е великолепна антология от наистина гениален писател, но е само първият от четирите тома приказки на издателство “Миранда”. Подарете си го и си доставете наистина невъобразимо удоволствие.
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари