Ру. Разказ за най-древните люде

ru drevnite lude
Когато бях малък, едно от любимите ми анимационни сериалчета бе “Рахан”, историята за герой от праисторията, чиито приключения излизаха в комиксов формат. Благодарение на Явор Цанев и колекцията “Дракус” на издателство “Гаяна”, с изумление разбрах, че българин – писателят Змей Горянин, е измислил подобен образ десетилетия по-рано. Това е Ру, а разказът за него излезе отново на български език през миналата година.
Историята ни пренася във времената на най-древните люде, пещерните хора, а Ру е един от тях. От съвсем малък той губи баща си, но реакцията му е едно от най-въздействащите неща, на които съм попадал – Ру не чувства скръб, емоцията не е по-различна от тази на мече, научило, че баща му мечок си е отишъл. Такива са били нравите в онези сурови времена. Въпреки това Змей Горянин полека развива образа си, който расте в 30-тината страници от разказа и в него се проявява човечността, първо към куче, с което се сприятелява, после към любимо момиче, сетне към децата му, а накрая, както ще узнаете и към отдавна отишлия си негов баща. Това е един път колкото на главния герой, толкова и на човешкото същество, което полека преодолява животинското в себе си. Езикът е вкусен, както подобава на писател от началото на ХХ век, а самото издание на книгата е истинско бижу, тъй като включва както съвременния текст, така и фототипно издание на оригинала.
“Ру. Разказ за най-древните люде” е книжка, достойна за колекцията на всеки библиофил. Препоръчвам!

Оставете отговор