Рон Уизли сбърка Пийта

Магьосникът Рон Уизли от поредицата “Хари Потър” спечели убедително при първото си участие в Дуелите на Цитаделата, след като разгроми Пийта Меларк от “Игрите на глада”. Интрига имаше само в първия половин час от битката, когато Пийта опита да окаже някаква съпротива, макар да не успя да отнеме водачеството на Рон. С напредването на рубриката героят на Рупърт Гринт започна да трупа аванс и в един етап резултатът започна да изглежда унизителен за персонажа на Джош Хъчерсън. В крайна сметка феновете на “Игрите на глада” успяха да му окажат някаква подкрепа, но не и до степен Рон да бъде притеснен. В крайна сметка ученикът от “Грифиндор” спечели с 65% от гласовете. Това е най-убедителната победа и най-популярната битка в рубриката от началото на годината.

За “Хари Потър”, която е най-успешната поредица в историята на Цитаделата, това е поредна победа, но досега в инициативите ни пренебрегвахме Рон, акцентирайки основно върху Хари и в по-малка степен върху Драко. Сега обаче героят от семейство Уизли получи своя шанс за изява и се възползва максимално от това. На другия полюс е ситуацията с “Игрите на глада”, които все още чакат първата си победа в Дуелите, а след двете загуби на Катнис в миналото, сега и Пийта бе посрамен. Единствената утеха е, че загубата му идва от магьосник, пред чиито умения цялата му физическа сила вероятно е безполезна.

И сега – описание на Дуела, направено с помощта на изкуствен интелект Toolbaz!

Калейдоскоп от ярки светлини осветяваше огромното, блестящо пространство на Арената за Дуели на Цитаделата. Всяка от тях представляваше отделен зрител, отделил се от незнайните си дела в Мултивселената, за да присъства на днешния спектакъл: сблъсък между магьосника Рон Уизли от училището “Хогуортс” и Пийта Меларк, сина на пекаря от Окръг 12.

Първоначалната атмосфера беше на любопитство. Мнозина се чудеха как един магьосник, дори и сравнително неопитен, ще се справи срещу някой, оцелял в Игрите на глада като Пийта. Рон, облечен в измачканата си магьосническа роба, изглеждаше леко нервен, стиснал здраво пръчката в ръка. Пийта огледа опонента си със спокоен, преценяващ поглед, както винаги търсейки стратегическо предимство. Не носеше оръжия, разчиташе единствено на своята сила, ловкост и хитрост.

Стартовият гонг отекна, ударен от съдията – висок мъж с аленочервена роба и златна маска, скриваща лицето му. Пийта тръгна пръв. Той се втурна към Рон, бърз и уверен. Целта му беше да приближи магьосника и така да анулира предимството на вълшебствата му. Рон обаче беше подготвен затова, вдигна пръчката си и извика:

– Флипендо!

Заклинанието удари Пийта право в гърдите. Представителят на Окръг 12 спъна, но успя да запази равновесие, като с това демонстрира впечатляващата физическа издръжливост, която бе придобил в Игрите на глада.

Битката се превърна в танц. С новооткрита увереност Рон започна да изрича заклинанията, които бе усъвършенствал по време на часовете с Войнството на Дъмбълдор:

– Импедимента! Уингардиум Левиоса!

Пийта опита да използва арената в своя полза. Той се криеше зад колоните, издигащи се чак до небесата, прескачаше поставените ями, които изглеждаха бездънни, съумяваше да избягва магиите с изненадваща ловкост. Но усилието видимо го изтощаваше. Напрежението се изписа върху лицето му, докато се мъчеше да се отърве от все по-точните атаки на Рон.

Първоначално хванат неподготвен от бързината и издръжливостта на Пийта, Рон започна да намира своя ритъм. Той разбра, че не може да разчита единствено на мощните заклинания; трябваше да покаже и добра реакция. Той съсредоточи атаките си, прицелвайки се с по-голяма точност и използвайки по-прости проклятия. Стана по-бърз, а движенията му по-плавни.

Балансът на силите се наклони в негова полза. Пийта се бе задъхал, движенията му станаха видимо по-бавни,  все по-трудно му бе да се измъква от магията на Рон. Една погрешна стъпка,направена в опит да се покатери по една от безумно високите колони, се оказа фатална.

– Вцепени се! — изрева Рон. Червеният лъч на зашеметяващото заклинание удари Пийта с пълна сила и накара очите му да се ококорят. Краката му се подгънаха и той се олюля, преди да се строполи на земята в безсъзнание.

Над арената се възцари тишина. След това избухна вълна от аплодисменти. Рон Уизли, често пренебрегваният приятел на Хари Потър, бе излязъл победител. Той свали магическата си пръчка, задъхан. Изпита смесица от въодушевление и облекчение.

Беше се изправил срещу достоен противник в лицето на Пийта Меларк, доказал силата човешкия дух в Игрите на глада. Но в крайна сметка този противник си оставаше мъгъл. Силата на магьосника се оказа решаваща. Докато Рон стоеше над падналия пекар, въпросът витаеше във въздуха: кой щеше бъде следващият претендент, който ще се изправи срещу магическата мощ на Рон Уизли в Дуелите на Цитаделата? Слуховете вече говориха за ужасяващ мъж, върнал се от мъртвите, за да мъсти, а също и за момче, дошло от свят на чудовища, за да донесе гибелна зараза.

Само времето щеше да покаже. Днешният ден обаче принадлежеше на Рон Уизли!