Роза в окови

🥀 Когато „романтиката“ изпилва нервите

Закупих си романа „Роза в окови“ на писателката Джули Сото, подведен от ентусиазираните сравнения на читателите с мегахита „Алхимизирани“. Подобно на него, и този проект започва съществуването си като фенфикшън по „Хари Потър“, въртящ се около романтичната динамика между Драко Малфой и Хърмаяни Грейнджър. Понеже харесвам както вселената на Джоан Роулинг, така и „Алхимизирани“, реших да дам шанс на книгата.

Истината е, че тя наистина прилича на тях. Но по същия начин, по който селските безалкохолни приличат на истинската кола – колкото да ти се вгади от тях.

„Майсторката на фантастичната проза“ Джули Сото (ирония, в случай че някой не е усетил накъде отиват нещата) ни запознава с магьосницата Брайъни…

👑 „Силната и независима“ Мери Сю срещу лошия патриархат

Брайъни е умна, силна, могъща, борбена, красива и нахална. Сиреч, тя е перфектният шаблон за „силна жена“, излязъл директно от калъпа на модерни холивудски недоразумения като „Последните джедаи“ или „Пръстените на силата“. Но, улучили сте – злите мъже я потискат брутално.

• Баща ѝ я принуждава да крие поразителния си интелект и невиждан талант, за да изтъкне на преден план брат ѝ.

• Брат ѝ от своя страна е типичният мъжки екземпляр – Избраният за велики дела от злата патриархална система, чиято единствена роля е да тъпче нежния пол.

Разбира се, бидейки мъж, той бързо трябва да погине, за да може жената най-после да изпъкне. Веднага след това тя бива продадена в робство. Защо ли? Защото Маргарет Атууд го е написала в „Разказът на прислужницата“, а както знаем, за съвременните активисти това не е художествена фикция, а напълно достоверна прогностика, която те държат да пренесат дори в изцяло измислени светове.

🛒 Юридически казуси в плен на Драко Малфой от AliExpress

Лошите в този свят също се управляват от силна жена (само че зла, за баланс), а нашата любима главна героиня бързо се озовава в плена на местния аналог на Драко Малфой. Този път той се нарича Товен Хърст и е задължителният за жанра надменен, аристократичен и красив темерут.

Признавам си, че не дочаках момента, в който покупко-продажбата на героинята се осъществява финално. Това вероятно е сериозен пропуск от моя страна, тъй като сега не мога да дам оценка дали сделката е юридически издържана по законите на фентъзи робовладелството.

Истината е, че към средата си този роман вече беше изпилил нервите ми до такава степен, че го заврях някъде дълбоко из библиотеката си. Искрено се надявам в най-скоро време да намеря начин да се отърва от него.

• Героинята е дотолкова дразнеща, че би докарала до нервен срив дори Буда.

• Действието е тромаво, досадно и напълно предвидимо.

• Ретроспекциите, които бяха толкова умело и атмосферно използвани в „Алхимизирани“, тук само накъсват темпото. Действието се точи като народната песен от романа „Мамник“, чийто финал дори бабите в селото вече не помнеха.

📉 Тъжната съдба на модерното фентъзи

Трагично е, че фентъзи жанрът, който някога даряваше света със стойностни и мащабни творци като Тери Брукс, Реймънд Фийст и Дейвид Едингс, днес е превърнат в евтин синоним на любовния роман. При това не говоря за честния такъв (който си е чисто софт порно и не го крие), а за произведения, идеологически натоварени като партизанска литература от средата на миналия век.

Понякога на хоризонта се появяват ярки проблясъци като „Алхимизирани“, но те само осветяват дълбокия мрак, в който жанрът е потънал заради недоразумения като „Роза в окови“.

Оценка: Напълно изгубено време и спешна нужда от детоксикация с качествено класическо фентъзи.

Ревю на д-р Александър Драганов