“Рицарите на Зодиака” от режисьора Томаш Багински е най-новият опит успешно аниме да бъде пресъздадено като игрален филм, а този път във фокуса на Холивуд е поредицата Saint Seiya, една от големите класики на шоунен жанра, сравнявана с Dragon Ball. Резултатът е продукция, която въпреки главната роля на звездата Макеню, се усеща повече като американска и това я обрича на множество критики от отаку фендъма. Ако човек обаче се абстрахира от сравненията с оригинала и просто се наслади на лентата, ще установи, че филмът всъщност е хубав. За мен “Рицарите на Зодиака” носи духа на адаптациите за Пърси Джаксън, които имаха сходен проблем – готини сами по себе си, просто различни от книгите. Аз обаче ги харесвам много, поради което може би не е изненада, че останах доволен и от този филм.
В древни времена богиня Атина закриляла хората, като дарявала силите си на специални рицари, които да ги пазят от войните на боговете. В наши дни, тя се преражда в образа на смъртно момиче на име Сиена (в ролята Мадисън Айсман). Сиена няма контрол над силите на Атина и поради това е уязвима. Предречен да я защити е легендарният Рицар Пегас, който пък израства като Сея (изигран от Арата Макеню), момче от улицата, изкарващо прехраната си с нелегални битки. Уменията му на ринга привличат вниманието на Гурад (в образа й влиза Фамке Янкен), жена с огромен финансов ресурс, която издирва всеки, притежаващ дори малко от мистичната енергия, наречена Космо. Нейната крайна цел обаче е Атина, а Сея е единственият, който може да я защити, макар че когато преследването започва, той нито има представата кой е, нито уменията, необходими за да извърши мисията си…
“Рицарите на Зодиака” е от фентъзи приключенията, към които имам слабост от малък – история за израстването на един герой, затова как научава кой е, как се тренира да използва вродените си сили, как допуска грешки, търпи несгоди, но в крайна сметка успява да открие себе си и да се изправи срещу силите на злото. Макеню се справя отлично в ролята на този персонаж, като по сдържан и елегантен начин пресъздава както терзанията му, така и това, че никога не се предава, а заради отличната си физическа подготовка се представя по блестящ начин и в бойните сцени. Много силно е включването и на Шон Бийн в ролята на човека, закрилящ Сиена, като за мен е забавно, че той игра също така и в “Пърси Джаксън” на Крис Кълъмбъс. Мисля обаче, че най-зашеметяващото изпълнение е на Фамке Янсен. Ветеранката от поредицата “Х-Мен” тук изпълнява великолепно антагонистичната си роля, като наистина има осанката на страховита черна кралица и изглежда страхотно. Добре е също така, че образът й е добре мотивиран за злодеянията си и не е просто лоша, за да бъде лоша.
Като ефекти филмът е на сносно ниво, макар да си личи, че няма гигантските бюджети на поредицата “Аватар” и филмите от киновселената на “Марвел” например. Първоначално се залага много на бойната хореография, която е изпипана доста добре. Това е нормално заради участието на Макеню, който е запален атлет и освен това има опит в бойни сцени след участието си в четвъртия филм за Скитника Кеншин, но като контраст с грациозните му движения правеше впечатление и бруталния стил на ММА боец, демонстриран от Ник Стал, позабравената звезда от “Терминатор 3 – Бунтът на машините”. Там той изигра Джон Конър, а тук влезе лично в ролята на зъл киборг и се справи добре, създавайки доволно противен образ. Историята имаше и скрит антагонист, за който досега не съм писал, като с него бе кулминацията на филма, епична финална схватка с много разрушения. Преди нея имаше и интересни битки с киборги, добре беше пресъздадено и обучението на Сея със Сребърния рицар Марин, в което отново видях ехо на патилата, преживени от Пърси Джаксън с Анабет в първия филм, макар да не е чак толкова брутално.
Както може да се досетите по това, че съм написал такъв огромен ферман, “Рицарят на Зодиака” ми хареса много. Това е чудесен, старомодно направен фентъзи филм в добрите стари традиции на жанра, който запознава едно ново поколение фенове със сюжета на едно от най-великите класически анимета. Тук е мястото да кажа, че съм признателен на разпространителите у нас, че пуснаха филма по кината ни, макар да не успя да стане касов хит навън. Според мен е изключително похвално, че аниме продукции излизат вече и в България, макар да им е трудно да се наложат бокс-офиса, от една страна защото са по-нишов продукт, от друга, защото отаку феновете у нас явно са потомствени самураи, неприемащи нищо освен оригиналните анимации и то на японски (приемете това, като добронамерено заяждане). Надявам се полека-лека тези филми да наберат популярност сред широката публика и вярвам, че с приказки като “Рицарите на Зодиака” това може да се случи – вчера салонът като никога бе пълен за първи юни и впечатленията ми бяха, че всички си изкарахме добре. Ако и вие дадете шанс на Рицарите без предубеждения, вярвам, че също ще го харесате 🙂
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари