Размисли за шампиона

Размисли за шампиона

 

Author: Darth Sparhawk
Date: 03.06.2013

 photo 224024_506222416082222_718604298_n_zps4bf0cdfb.jpg

Пърси Джаксън е победителят в Турнира за Герой на Цитаделата, един от най-интересните експерименти на сайта през последните години. Заедно с Влади Ангелов и Искрен Иванов поразсъждавахме какво означава титлата му…

– God of Tears
Първият по рода си – и да се надяваме не единствен – Турнир на Цитаделата вече приключи, резултатите – готови, а победителят вече е известен. Името му е Пърси Джаксън и с това всъщност не казвам нищо ново на онези, които са следели турнира от самото начало, нито пък на феновете на споменатия герой. Но докато победите му срещу останалите противници (дори срещу Хари) можеха да се нарекат очаквани, то разгромът на финала срещу самия Гандалф Сивия, беше тотална изненада дори и за мен, въпреки че подкрепих Пърси с гласа си, както и в предишните му битки. Смятах обаче, че Сивия магьосник може да се окаже твърде силен противник дори за Пърси и се радвам, че все пак младият полубог надделя над стария вълшебник.
Но кой всъщност е Пърси Джаксън?
Е, ако обичате фентъзи просто няма начин да не знаете кой е той (стига да не сте живели на Марс досега). Освен това по време на самия турнир незапознатите с него имаха възможност да научат за него, но въпреки това ще кажа и аз няколко думи: Непокорен, побойник, слаб ученик (не толкова заради нежеланието му, колкото заради дислексията и СДВ-то му, или иначе казано заради Синдромът на Дефицит на Вниманието, от който той страда)… изгонен от шест училища за шест години – това е Пърси такъв, какъвто го срещаме в първия роман на американския писател Рик Риърдън – “Похитителят на мълнията”.
Оттогава насам Пърси се промени много – от неудачник, стана герой. При това не какъв да е герой, а може би най-могъщия полубог от много време насам – син на Посейдон, един от Тримата големи в митологията на гърците, Пърси обаче е велик не просто заради чистата си мощ, а и защото въпреки нея продължи да бъде същия забавен, добродушен и лоялен до болка на приятелите си младеж, какъвто беше и в първите книги от поредицата. Преминал през всевъзможни опасности и спуснал се в самата бездна на Тартар с обещание никога да не се разделя с любимата си – Анабет, Пърси е един от малкото герои, които не се възгордяха от силата си – през цялото време той никога не забрави кой е и откъде идва, никога не остави и хората, на които държи.
Сега като се замисля, всички тези качества, заедно със заразяващия му хумор, са като че основната причина образът му да спечели сърцата на много фенове (а след появата на Логан Лерман във филма по първата книга – и на още повече фенки ), замествайки Хари Потър дори в сърцата на върли поддръжници на очилатия магьосник като мен. Защото Хари е велик, изстрадал, могъщ… но и по-студен и далечен като персонаж, отколкото Пърси, който е пределно близо до читателите, които го чувстват не само като герой, а и като приятел. Изненадващо – едно полубожество се оказа по-земно като персонаж от магьосник… но това го дължим на Рик Риърдън, който преди всичко е бил учител и познава тийнейджърите по-добре от доста автори като него, а талантът му е достатъчен, за да изгради образ, който младите читатели да почувстват близък.
Целта на всичко, изговорено по-горе, беше да покаже каква е истинската причина Пърси да победи в Турнира на Цитаделата (въпреки че от друга страна и феновете на Гандалф се изпокриха накрая). Защото има могъщи герои, има забавни герои, има и лоялни герои – Пърси Джаксън, синът на Посейдон, обаче, обединява всичко това в себе си, печелейки с лекота сърцата на читатели от всички възрасти (дори и на „динозаври” като мен).
За финал (макар че мога да говоря още по темата, не бива да позволявам това да се превърне в роман), ще кажа само, че победата си Пърси дължи именно на феновете, спечелени не с умения, сила или нещо подобно, а с хумор и топлина, каквито не можем да открием при някои от противниците му като Ерегон например (макар че и Ездача ми е любим герой в жанра). Дали Пърси е Героят на новото поколение, както започна да изглежда напоследък? Знам ли, времето ще покаже. Истината е, че е напълно достоен за тази титла и за символичната корона на Победител в Турнира.

Владимир Ангелов – The God of Tears

– DARTH_SIDIOUS
В историята на “Цитаделата” винаги е имало моменти, в които един герой става победител. В настоящия турнир това беше Пърси Джаксън. Въпреки трудните дуели, през които трябваше да мине Пърси удържа победа и стана шампион. Факт е обаче, че в началото на турнира никой не предполагаше, че този герой ще победи.
Наистина, пътят на Пърси не бе лек. Първият дуел на младия герой беше срещу Спайдърмен. Може би най-лекият за Пърси. Бързината и гъвкавостта на Спайдърмен са ценно оръжие, но очевидно се оказаха недостатъчни срещу силата на меча и водната стихия. А и ако погледнем нещата реално това беше най-лесният мач за Пърси тъй като неговата преднина беше очевидна, въпреки опитите на Спайдърмен да го победи. Вторият дуел обаче далеч не беше толкова лек, това бе дербито на турнира – Пърси Джаксън срещу Хари Потър. Това при всички случаи не беше просто сблъсък на фентъзи герои. Това беше цивилизационен сблъсък. В него Пърси се доказа като полюс във фентъзито, който ще предопределя развитието му занапред. Наистина, предимството на Хари не беше за подценяване. Но в периода на своето съществуване гръцките герои са доказвали, че винаги имат някой трик под ръка, с който да изненадат противника. Така Пърси извади главата на Медуза – 1 глас, който беше решаващ за неговата победа. Така той не просто доказа, че има потенциалът да се наложи над един от най-великите герои във фентъзито, но и сложи край на дебата между феновете относно своята значимост в жанра. Следващият му противник – драконовият ездач Ерагон също не беше противник за подценяване. Вместо с магическа пръчка обаче Ерагон реши да щурмува Лагер “Нечистокръвен” с огън. Но водата угаси огъня. Пърси показа, че е по-силен от драконов ездач. Върховният сблъсък изправи един срещу друг Пърси срещу Гандалф – героят на Толкин. Тук трябва да направим уточнението, че образите на Толкин винаги са били силно митологизирани. Едва ли някой е очаквал, че Пърси може да победи и в този дуел. Да си призная честно, очаквах го, защото знаех, че го може. Много от противниците, срещу които Гандалф се изправи на по-ранните етапи от турнира бяха противници от най-висок клас. Със своята победа Пърси доказа, че може съвсем оправдано да бъде считан за лидер на героите от новото поколение.
За Пърси това си беше изпитание, което той успешно преодоля. Мнозина сигурно се питат. Как този млад герой успя да победи толкова могъщи противници и като за толкова кратко се време се наложи като реален фактор във фентъзито. Едни биха потърсили отговора в силата, други в хитростта. Но истината е, че има и нещо скрито. Това разбира се е специфичното излъчване, харизмата на Пърси, която му печели толкова много фенове. Все повече млади хора могат да потвърдят това – че в този герой има нещо по-различно, което ги кара да го определят като свой любим. Този турнир беше доказателство за това. Той беше доказателство и за една изключително позитивна тенденция – утвърждаването на младите фентъзи герои във фентъзито е факт. Това позволява на този жанр да възпроизвежда своите кадри по изключително гъвкав начин и така да се утвърди като актуален компонент на литературата, най-вече сред младите. Наистина има нещо символично в това, че победата на Пърси беше точно на 1 юни – деня на детето. Тази победа идва да ни напомни, че ако успеем да съхраним детското в себе си може да излезем победители и в най-трудните моменти от живота.
А на победителят в турнира – Пърси Джаксън да кажем честито и успех!

 photo 542709_377149139058929_1492323711_n_zpseb7a4ae7.png

– Darth Sparhawk
След няколко, вярвам, незабравими седмици, Турнирът за Герой на Цитаделата приключи и победител в него стана Пърси Джаксън. Сигурно няма да ми повярвате, но аз бях песимист за всеки един от двубоите, в които той участваше. Притеснявах се преди сблъсъка със Спайдър-мен, бях сигурен, че няма да може да победи Хари Потър, надцених силата на Ерагон и не вярвах, че мощта на Гандалф и неговите Толкинисти може да бъде преодоляна. В крайна сметка обаче именно Пърси стана Герой на Цитаделата и може би не е зле да се поразсъждава защо стана така.
Преди това обаче искам да отбележа колко добра идея се оказа този Турнир. В действителност аз го направих повече по принуда, защото всички големи сайтове на Запад имаха Турнири, а не толкова защото бях запален по идеята. Вероятно причината за това е вроденият ми песимизъм, който ми подсказваше, че моите любимци ще отпаднат от самото начало. Накрая и аз обаче реших, че ще е добра идея да проверя коя мания всъщност владее Цитаделата и за целта избрах представители на онези герои и филми, по които клубът е лудвал през последните пет-шест години. Мисля, че няма да е пресилено, ако кажа, че Цитаделата и Националният Клуб за Фентъзи и Хорър повече или по-малко покриват всички направления в жанра. Ревюираме както класически фентъзита на Брукс и Фийст, така и представители на новото поколение книги, като „Тайните на безсмъртния Никола Фламел“ или „Реликвите на смъртните“. „Междузвездни войни“ ни е страст от време оно, все повече внимание обръщаме и на историите за супергерои. А понякога намираме и неща като книгите на Саймън Р. Грийн, които не влизат в никакви канони. Това ни позволи да направим пищен „букет“ от персонажи, дошли от коренно различни произведения, а това придава на титлата на Пърси още по-голяма тежест.
И все пак – защо Пърси? Сигурен съм, че много от феновете, които не са чели книгите на Рик Риърдън си задават този въпрос, докато онези, които са запознати с тях долавят отговора просто инстинктивно. Пърси Джаксън е такъв герой, който е много, много трудно да не харесаш. От една страна, той изглежда леко стандартен – пак младо момче с тежко детство, което е предречено за велики дела и е готово да даде всичко за приятелите си. Може би обаче забравяме, че тъкмо тези ценности липсват в съвременното общество и за това хората ги търсят в книгите и филмите, за да имат примери за истинско приятелство, истинска любов, истински героизъм. Пърси въплъщава някои от най-прекрасните идеали, към които можем да се стремим, независимо от възрастта си. Младостта му пък го приближава до много от читателите, които не просто му съчувстват, но и стават съпричастни към съдбата му, дори могат да се идентифицират с него.
И все пак – млади герои много. Защо точно Пърси, а не примерно Ерагон или Хари Потър? Мисля, че отговорът на този въпрос се крие във великолепния стил на Рик Риърдън, писателят, който създаде Пърси Джаксън, за да разказва весели истории на сина си. Вярно е, че Пърси е голям герой и извършва много премеждия – на съвсем крехка възраст той вече е победил страховити чудовища като Горгоната Медуза, Минотавъра и Химера. Вярно обаче е и това, че той не е някакъв непобедим Супермен и въпреки силите си често е в опасност или беда, а понякога се изправя пред наистина невъзможни ситуации.
Според мен обаче голямото предимство на Пърси е, че е такъв… водорасляк. Не сте забравили гальовния прякор, който Анабет му измисли, нали? Мисля си, че едно от големите предимства на този герой е, че е такова идиотче. Повечето автори, когато описват тегобите на своите персонажи, изпадат в тежки моменти, в които героите им ронят сълзи и произнасят дълги и тягостни тиради, които могат да послушат за текстове на някоя емо-банда. А какво прави Пърси, когато е в безизходица?
Изглежда, все едно е тролнат :Р Винаги е готов да каже или измисли някоя глупост, която да те разсмее от сърце. Не е някое безчувствено говедо, но приема съдбата си без излишни сълзи и сополи. И прави това, което трябва да се направи, без да се има за голямото добрутро и великият герой, на който всички трябва да се прекланят. Това последното – преклонението – идва от само себе си и с усмивка на лицето на читателя.
Та това е то, според мен, силата на Пърси. Честита титла, водорасляк :Р

Оставете отговор