Пърси Джаксън и боговете на Олимп: Последният олимпиец

percy the last olympian

Стигаме и до последната от комиксовите адаптации по класическата поредица “Пърси Джаксън и боговете на Олимп” на Рик Риърдън. Тя е по романа “Последният олимпиец” и представя според мен най-трагичната история във вселената, създадена от автора, сравнима като емоционално въздействие с падането на Анакин Скайуокър в тъмната страна или разказа на Принца от “Хари Потър”.

Люк Кастелан, синът на Хермес, вече е обсебен. В неговото тяло се намира Кронос, Господарят на титаните, а армиите му наближават Манхатън. След като е успял да спаси Лагера на нечистокръвните с дръзка атака, струвала живота на негов приятел, Пърси Джаксън ще трябва да приеме съвета на Нико ди Анджело и да потърси в Подземното царство единственият си шанс да се противопостави на Кронос. По пътя той научава повече за миналото на Люк и ужасът, сполетял майка му. Но сега вече някогашният приятел на Анабет, който тя още тайничко обича, вече го няма. Останал е само титанът. И Пърси е единственият, който може да го спре… но според пророчеството, пазено дотогава в тайна от него, за целта ще трябва да жертва живота си!

olympian poster

“Последният олимпиец” до голяма степен е историята на Люк, макар той да изпълнява ролята на антагонист, при това толкова обладан от зли сили. През очите на Пърси, който е големият му съперник в Лагера на нечистокръвните, се научаваме да разбираме и обичаме този герой, дори да му простим злодеянията, сторени досега. Именно затова и финалната развръзка е толкова въздействаща. Някой би казал, че тя до голяма степен повтаря случилото се с Дарт Вейдър и професор Снейп и може би наистина става дума за същия архетип, но може би именно умението да влезеш в обувките на другия и да потърсиш разбиране на мотивите му е това, което днес липсва на света ни и затова подобни сюжети остават винаги актуални.

Технически комиксът е изпълнен чудесно. Робърт Вендити отново е синтезирал най-важното от книгата на Рик, а илюстрациите на Орфиъс Колар, оцветени от Антоан Доде, са разкошни. Този път най-добре са се справили с изображенията на самия Люк, обсебен от Кронос, от една страна демоничен и заплашителен, от друга страна младо, хубаво момче, което животът е притиснал повече отколкото трябва.

Навремето не успях да преведа първата голяма поредица на Рик Риърдън, задача, с която за щастие колегата Владимир Молев се справи чудесно. Благодарен съм обаче, че комиксите ми дадоха възможността да работя по първите и най-славни приключения на Пърси Джаксън.

olypian back cover

Ревю на Александър Драганов

Оставете отговор