Пърси Джаксън и боговете на Олимп: Битката за Лабиринта

bitkata-za-labirinta-parsi-dzhaksan-i-bogovete-na-olimp-4

По никое време представям в Цитаделата четвъртия комикс по оригиналната поредица “Пърси Джаксън и боговете на Олимп” от Рик Риърдън, адаптация на романа “Битката за Лабиринта”. Преведох го миналата година, когато той и излезе, но чак сега сколасах да му направя ревю в сайта.

Преди много векове гениалният строител Дедал построил митичния Лабиринт, в който да плени героя Тезей, превръщайки го в жертва на Минотавъра. Оттогава са минали много векове, но Лабиринта не е спрял да расте, а в наши дни опасва подземията под земите на Америка, образувайки уникално измерение, в което времето и пространството се изкривяват. След като се прибира в Лагера на нечистокръвните след опасна битка в новото си училище, Пърси Джаксън научава, че неговият архивраг Люк Кастелан търси път през Лабиринта, който да му позволи изненадваща атака срещу съвременните герои. За да го спре, синът на Посейдон трябва да последва гаджето си Анабет в подземното измерение, в което се крият множество опасности, като най-голямата е Кампе, тъмничарката от Тартара…

rick labyrinth

Качествата на историята няма нужда да ги коментирам, “Пърси Джаксън” вече е част от учебната програма и това говори достатъчно за нивото на поредицата от Рик Риърдън, една от съвременните класики на фентъзи жанра, сравнима по значимост единствено с “Хари Потър”. Адаптацията на Робърт Вендити е добра и динамична, а в търсенето на вихрено темпо Пърси е станал съвсем супергерой, дори по-бързо разправящ се с противниците си, отколкото в книгите. Илюстрациите на Орфиъс Колар са разкошни, много добре са нарисувани не само Пърси и Анабет, но и любимецът на феновете Нико ди Анджело, както и злодеят Люк Кастелан, красиви и харизматични персонажи, нормално станали любими на цяло едно поколение почитатели на фентъзи. Чудовищата също са отлично представени и ако Герион и Антей са по-скоро комични, Кампе е брутална, кошмарно изчадие, предаващо цялата злост на старогръцкия ад.

Историята завършва ударно и ни подготвя за последната част, чието представяне се надявам да не бавя чак толкова много.

battle back cover

Ревю на Александър Драганов

Оставете отговор