Първата книга от български автор, която представяме тази година е “Просто няма какво да се случи”, тийн романс от Гергана Йоханова, издаден навремето от “Горната земя” – ателие за детска литература от родни творци, дело на безспорния авторитет в тази област у нас Весела Фламбурари. Всъщност да попаднеш там си е добър атестат за качествата ти като писател, а Гери, която иначе е известна с фентъзи произведенията си, определено се е представила добре.
Вероника е младо момиче, овладяло до съвършенство бойните изкуства под ръководството на баща си. Сега обаче светът й се е сринал, тъй като тя се мести от София в малък град. Почти от самото начало тя се сблъсква с грубо отношение както от момчетата, оглеждащи я като плячка, така и от момичетата, мразещи я като конкурент, а и местните не разбират как така млада девойка ще може да се бие. Изключението е Румен, звезда от футболния отбор и истински красавец. Сега обаче той лекува тежка контузия и почти не излиза от вкъщи. Въпреки това двамата млади се забелязват и като че ли ще сбъднат посланието от старата песен, че просто няма какво да се случи, освен да се влюбиш…
“Просто няма какво да се случи” е приятно четиво със симпатични герои и приятна атмосфера, но успява да преплете романса с някои актуални социални проблеми в страната. Макар да не е заявена по име, аз възприех като основен антагонист в книгата чалга културата, тъй като Гери споменава и майстора на бойните изкуства, превърнал се в бияч, и стремежа към лесни пари на всяка цена, и лошите отношения в някои семейства, и употребата на наркотици, съсипваща човешки съдби. Въпреки уменията на Вероника в книгата има всичко на всичко две бойни сцени и основният акцент е как любовта с взаимно уважение побеждава този манталитет, който сме свикнали да наричаме балкански. Според мен четивото е замислено да има продължение с един от злодеите, които споменах по-горе, но въпреки това е завършена книга и може да се чете съвсем спокойно и самостоятелно.
Като препоръка към авторката бих казал, че е добре в ключови моменти да завиши малко градуса на напрежение – победата на една силна героиня (или герой, полът няма значение) изглежда по-впечатляващо, ако е извоювана трудно, а не лесно. Също така бих казал, че макар страничните персонажи да овкусяват една история, в кулминацията и заключението е хубаво фокусът да е върху основните двама.
Встрани от тези най-добронамерени забележки бих казал, че става дума за силно и чаровно заглавие, гордост както за авторката си Гергана Йоханова, така и за каталога на “Горната земя”.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари