“Прокълнатият карнавал и други бедствия” е сборник на писателя Рик Риърдън, в който той кани автори, творили в открита от него поредица за съвременен прочит на световните митове. Имах възможност да я преведа миналата година за издателство “Егмонт” и сега искам да споделя впечатления, тъй като мисля, че е колекция, заслужаваща внимание.
“Сок от бедствия” на Карлос Ернандес дава началото на сборника. Това е разказ за пътуване из паралелни светове, вдъхновен от реални научни открития и това го прави различен от другите творби в антологията. Главните герои са Сал и Габи, които трябва да спасят своя приятелка, изпаднала в друга реалност. Историята е разказана с много чувство за хумор и според мен е от най-силните в книгата. Донякъде ми напомня на класическите романи от писателя Филип Хосе Фармър.
“Пази се от гората на истинската любов” от Рошани Чокши е разказ, вдъхновен от индийската митология. Три момичета-воини не приемат насериозно богинята на любовта и са наказани да изживеят една от най-тъжните приказки за несбъднала връзка в историята. Емоционален и красив разказ, повдигащ завесата над една необятна и богата култура.
“Пещерата на гибелта” от Дж.К. Сервантес е вдъхновен от митовете и легендите на маите. Младо момче, вече борило се срещу индиански богове и демони, трябва да разследва появата на мистериозно същество, появило се в туристически обект. Оказва се, че това е предвестник на древна заплаха, изплувала отново. Хареса ми, защото смесва старите предания със съвременните конспирации по неочакван начин.
“Посвещаването” от Йон Ха Лий е научнофантастична творба в космос, вдъхновен от митовете на Корея. Млада лисица, умееща да се превръща в човешко момиче отива с брат си призрак в академия на странна планета, където се случват странни и необясними събития. Разкриването на истината за тях ще доведе до конфликт с ръководителката на академията. Този разказ има силна идея и е впечатляващ като светостроене, но е доста политкоректен, с ЛГБТ (небинарен) дракон.
“Досиетата на Смолисто бебче” на Кваме Мбалия се базира на приказките, които си разказват афроамериканците. Омагьосана кукла опитва да спре призрак, който гълта спомена за граждански активисти в исторически музей. Идеята е оригинална, но малко прекалено натяква колко тежко е било на чернокожите в историята.
“Демоничният барабан” от Ребека Роанхорс е базиран на индианските митове и легенди и подобно на много други произведения с подобно вдъхновение е страхотен. Група деца със специални сили трябва да открият чудовище, което опитва да провали събиране на представители от коренните народи на Америка. Свеж и интересен разказ, за мен бе учудващо да разбера, че индианците имат закуска, подобна на нашите мекици – пържен хляб 😀
“Бруто и миризливото цвете” на Телор Кай Мея е разказ, вдъхновен от разказите на мексиканското население в Северна Америка. Главната героиня е момиче с домашен любимец малка чупакабра. Животинчето се разболява и девойката трябва да отиде заедно с най-добрия си приятел футболист да търси лек, който е в местност, където някога е срещнала страховитата Ла Йорона. Интересна, динамична и на моменти трогателна история.
“Най-самотният демон” на Сарват Чада е най-добрият разказ в сборника. Той е вдъхновен от митовете на древна Месопотамия и разказва историята на млад продавач на дюнери в Ню Йорк, който трябва да помогне на изоставен демон да намери път към дома си в отвъдното. Историята е разказана с много чувство за хумор, главният герой е чаровник, а накрая има и много епичен екшън с могъщи чудовища.
“Нощта на прокълнатия карнавал” от Грейси Ким е още един разказ, за вдъхновението на който е послужила богатата митология на Корея. Момиче, което няма дарби за вълшебница се озовава на фестивал, където се празнува магията. За жалост обаче сестричката й бива отвлечена от зъл дух и тя ще трябва да намери начин да я спаси… Интересна и добре разказана история с деликатно поднесени хорър елементи. Хареса ми.
“Дете извън закона” на Рик Риърдън е разказ за младостта на един от големите герои на Ирландия. Тази творба е много нестандартна за автора, защото макар да носи запазеното му чувство за хумор е изключително кървава и брутална, като на моменти напомня книгите от Марк Лорънс. Не знам дали това ще спечели феновете на “Пърси Джаксън”, но за мен беше удоволствие и предизвикателство да я преведа.
Като цяло сборникът “Прокълнатият карнавал и други бедствия” е много добра колекция, особено за хора, на които е мъчно, че вече много рядко се издават произведения в късата форма на фентъзи жанра. Надявам се той да има успех и така да послужи за вдъхновение на други подобни инициативи като някогашните сборници “Легенди” на Робърт Силвърбърг или нашите “Мечове”.
Рецензия на Александър Драганов
Последни коментари