Проклятието на Плачещата жена

la-llorona

“Проклятието на Плачещата Жена”, излязъл по кината преди броени дни по света и у нас, е най-новият филм на ужасите от вселената на “Заклинанието”, базиран върху стара мексиканска легенда за жена, погубила синовете си от ревност към мъжа си, изоставил я заради по-млада девойка. Оттогава духът й търси рожбите си в живи деца, които обаче отново и отново удавя.

Това, разбира се, не е добро оправдание за Ана, социален работник, която извежда две момчета от дома им по подозрение, че са малтретирани. Майка им Патрисия изпада в истерия и твърди, че заключвайки ги в малък килер се е опитала да ги предпази от неизвестно зло. Скоро след това тя е заподозряна в убийството им, тъй като двете хлапета биват намерени удавени в ръката. Патрисия обаче има желязно алиби и обвинява за смъртта им злия дух Ла Йорона – Плачещата жена. Скоро децата на Ана, синът й Крис и сестричката му Сам, ще могат да потвърдят думите й, тъй като първо чуват риданията на Ла Йорона и скоро след това се сблъскват със злата й сила…

“Проклятието на Плачещата жена” е много сполучлив филм на ужасите, който показва как една стара легенда може да се пренесе на голям екран. Историята е заснета в стила на “Заклинанието”, с добри декори и специални ефекти, както и плашещ грим за основния антагонист, който напомня малко на Монахинята Валак като присъствие. Добрите герои са традиционни, като децата се справят добре, а специално внимание привлича образа на Рафаел, местен лечител, който се оказва единствената надежда на Ана и семейството й, тъй като тя е вдовица, а пък процедурата католическата църква да се намеси пряко е твърде сложна. Във филма има и камео на демоничната кукла Анабел, която затвърждава връзката с останалите филми от поредицата и ни подготвя за следващата част, която е именно за нея. Дори и сам по себе си обаче “Проклятието на Плачещата жена” е добър избор за хорър маниаците.

Ревю на Александър Драганов

Тагове:  

Оставете отговор