Обикновено се гордея с това, че ревюирам книжки, които само аз си чета на английски, но чат-пат се случва да открия топлата вода и днешното ревю е за един от тези случай. Карлос Руис Сафон е автор, за който съм чувал много, но доскоро не бях чел. Уикендът обаче минах “Принцът на мъглата” и сега настъпва моментът да споделя впечатления.
Макс е тринайсетгодишно момче, което бяга със семейството си от Втората Световна Война и така се озовава в САЩ. Баща му е часовникар и е успял да се сдобие на сметка с красива стара къща, в която е живяло семейство, освободило дома след което синът им починал. Новият живот на Макс започва обещаващо, когато още от първия ден си намира приятел, с който да се състезава на колелото си. За съжаление обаче малката му сестра, която приютява бездомна котка, скоро ще разбере, че не всичко в къщата е толкова идеално, колкото изглежда…
“Принцът на мъглата” е роман на ужаса за деца, който донякъде напомня “То” от Стивън Кинг, но все пак е доста по-мек. Отново има група деца – в случая Макс, голямата му сестра и Роланд, по който тя хлътва, пак има мистериозно и зло същество, което понякога се явява като клоун, както и загадка, свързано с миналото му. Все пак книгата изобщо не копира Кинг, тъй като има и съществени разлики в персонажите както на героите, така и на злодея. Стилът е мек и приятен за четене, характерите на главните образи са симпатични, а антагонистът е плашещ по-скоро по Лъвкрафтов начин, елегантен и енигматичен, макар и с чудовищни метаморфози. Романът върви чудесно почти до финала, който на мен ми се видя ненужно тъжен.
Все пак като цяло останах доволен от “Принцът на мъглата” и по всяка вероятност ще пробвам и други книги на Карлос Руис Сафон.
Последни коментари