Третият филм на Кенет Брана по книгите на Агата Кристи за детектива Еркюл Поаро е адаптация по романа “Празникът на Вси Светии”. Не бях чел книгата предварително и може би това помогна да бъда отвеян филма, но мисля, че има и други причини. Просто става дума за развлекателно кино на много високо ниво, изключително като визия и богато като емоция.
След двете световни войни, разкъсали континента, някога легендарният детектив Поаро живее изолиран във Венеция, общувайки само със доставчика си на вкусни шоколадови десерти. От ступора му обаче го вади негова стара приятелка, писателка на криминални романи, чиято кариера е закъсала. Авторката смята да излезе от тази криза като разследва нещо невероятно, жена, която твърди, че е медиум и може да говори с мъртвите. Старият Еркюл е скептичен към подобни твърдения и точно по тази причина е необходима помощта му – той трябва да види дали в магията й има измама по време на сеанс. Ритуалът обаче се извършва на Хелоуин, в къщата на момиче, самоубило се след като е било измъчвано от призраци. Така Поаро се изправя срещу нещо, може би надхвърлящо това, което здравият разум ни подсказва, че е възможно…
Кенет Брана е едновременно режисьор на този филм и изпълнява главната роля, като през цялото време личи, че това е човек с огромна култура, който напълно е реализирал идеите си затова какво трябва да се види от зрителите на екрана. Венеция по време на Хелоуин е пресъздадена от великолепен начин с пищните костюми, изразителни маски и запомнящи се канали, нощем изглеждащи празни и пълни със зле стаена заплаха. Историята, вдъхновена от книгата на великата Агата Кристи, е майсторски разказана, от една страна отнасяща се със здравословен скептицизъм към твърденията за гадания и викане на духове, но от друга без да ги отхвърля напълно. Емоционалният заряд, съдържащ се във всеки от героите е невероятен и всички актьори вършат работата си чудесно, от явяващата се в епизодична, но запомняща се роля Мишел Йео до Кайл Алън, влизащ под кожата на огнен и красив, но всъщност измъчван от угризения млад герой. Развръзката е уникална и отвращаваща от злодея.
Като цяло, “Призраци във Венеция” е един от най-силните филми на 2023-та година, пълен с хипнотични гледки, но и носител на смислен сюжет. Рядка комбинация, която си заслужава вниманието!
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари