Последният леопард (Приключения в Африка #3)

Сблъсък с царя на хищниците

Едно от най-хубавите неща, които книгите позволяват, е възможността да пътуваш до далечни земи, без да се налага да тичаш за самолетни билети или да опаковаш излишен багаж в куфари. Писателката Лорън Сейнт Джон продължава да ни разкрива чудесата на дивата природа в Африка. В третата книга от поредицата за Мартина Алън тя ни среща с един от най-енигматичните и красиви хищници на черния континент.

Мартина се готви да изкара чудесно лято с най-добрите си приятели — Бен и белия жираф Джеми — когато баба ѝ е повикана спешно в друг резерват в съседната на ЮАР държава Зимбабве. Момичето няма как да остане само и тръгва с нея, придружавана и от Бен. Преди да отпътуват обаче, местната гадателка Грейс ги предупреждава, че каквото и да стане, не бива да се отделят един от друг.

Когато стигат в природния парк, Мартина е поразена от бедността там, както и от това, че има друго митично животно, което подобно на нейния Джеми се счита за неуловимо. Това е красивият леопард Кан, чиято кожа искат както жестоки ловци, така и местни младежи, вярващи в легендата, че той крие съкровище. Мартина ще опита да го предпази, ала този път животното, което трябва да защити, не е дружелюбно като Джеми или делфините. Кан е съвършеният хищник и не обича никой да влиза в земите му…

„Последният леопард“ е доста по-мрачна от предните книги. Първо, от ЮАР отиваме в Зимбабве, където царят мизерия и диктатура. Без да споменава поименно режима на Робърт Мугабе, Лорън Сейнт Джон показва как живеят хората в тези условия и това е доста потискащо. Също така е разкрит цинизмът на ловджиите, които отглеждат редки животни в нещо като зоопарк, за да могат да бъдат разстрелвани от богати дебелаци, после снимащи се с жертвите си като велики ловци. Показана е и трагедията на Африка – как талантливи и умни млади хора биват изкушени от лесните пари и не успяват да се развият така, че да помогнат на родните си страни.

Но все пак книгата е за деца и не допуска тъмнината да я овладее напълно. Мартина и Бен са чаровни герои, които съумяват с ум и доброта да се справят с препятствията, поставяни им от съдбата. Злодеите в повечето случаи получават заслуженото си под формата на мравки и пчели, които не са лесни за улучване с куршум. А леопардът Кан е наистина величествен образ, напомнящ на Муфаса по осанка и мъдрост.

От малък обожавам книгите за екзотични страни и могъщи, красиви животни. Ала в миналото, когато аз бях малък, обикновено тези прекрасни създания биваха поставяни в ролята на злодеи, както прави Киплинг с Шир Хан в „Книга за джунглата“ или Едгар Бъроуз със Сабор в „Тарзан“. Това, че в наши дни Кан е добрият герой, а хората са лошите, показва духовно израстване на човечеството, чиято по-просветена част започва да осъзнава, че отношението към нашите четириноги събратя е оценка за това какви сме ние самите.

Ревю на д-р Александър Драганов