Последните българи

poslednite-bulgari

“Последните българи” от Делиян Маринов е 14-тата книга от колекция “Дракус” на издателство “Гаяна” и третото самостоятелно издание на автора, след двете части на епичното фентъзи “Последното измерение”. В този сборник авторът се отдалечава от жанровата литература, а вместо това представя късаща сърцето картина на нашата действителност и по-специално на умиращото българско село. Макар и да са жанрово разнообразни, разказите на Делиян Маринов се спират върху няколко повтарящи се мотива:
~ Разрухата и запустяването на някога процъфтяващите български села
~ Загубата на традиционните ценности и опори в живота на хората
~ Промяната на околната действителност, която прави много хора излишни
~ Късането на връзката между родители и деца, които тръгват да си дирят късмета на гурбет или най-малкото в големия град
~ Самотата на старите хора, които умират с родните си краища.
Това са тежки, важни теми, които са валидни колкото за частния случай на ставащото в България, толкова и в глобален мащаб, което, както се вижда от ежедневните новини тази година, предизвиква сеизмични обществени и политически трусове. Ценното при Делиян Маринов е, че той не заема лесната поза на наблюдател, който назидава и осъжда, а прави по-трудното – влиза в душата на възрастните хора и безмилостно вади пред читателя отчаянието и мъката, обхванали душите им. Като цяло всички разкази си струват, но най-силни са “Вземи си, баба, череши”, “Обаждане до Америка”, “Орисия” и “Нестинарят”.
Накрая ще кажа нещо лично. Аз самият съм не знам кое поколение градско чедо, но Стоил Драганов, мой прадядо от бащиния ми род, се е познавал с лично с Елин Пелин, авторът, описал най-добре живота на българското село. Съдбата подреди нещата така, че да се запозная с Делиян, който в тази книга описа смъртта му.
Дано някога има възраждане.

Оставете отговор