Стигаме и до епичния финал на поредицата “Хрониките на Нарния” от професор Клайв С. Луис. “Последната битка” е книга, която силно ме впечатли, когато бях малък и ми беше интересно дали ще я харесам и на 40 години. Критиките към нея по политкоректна линия изобщо не ме трогват, но приятел, чието мнение ценя, я намира са доста депресивна. Разбирам го, но в същото време намирам завършека на историята за вдъхновяващ и обнадеждаващ.
След дълги векове, в които е отблъсквала всякакви неприятели, вълшебната страна Нарния най-вече е уязвена. Жестоките калормени идват, а говорещите животни и джуджета са принудени да им се подчинят, заради заръка, която се твърди, че идва от самия Аслан, който всъщност бил едно и също с жестокия бог Таш. Кралят и неговия еднорог са изумени да видят как светът такъв, какъвто го познават, свършва. Отчаяни, те викат на помощ децата от другия свят, които неведнъж са спасявали родината им. И наистина, Джил и Юстас отново се завръщат в Нарния, но този път дори тяхната помощ няма да е достатъчна срещу силите на мрака…
Книгата не е особено лесна за четене, тъй като показва как злото с измама успява да унищожи и съсипе нещо красиво, но в нея има голяма мъдрост, която съм пропуснал като дете, увлечен от вълнуващия сюжет. Наблюденията върху техниките и същността на манипулацията са особено ценни, както и за разликата между доброто и злото и изборите, които всеки от нас прави. Финалът, който на мнозина им идва като гръм от ясно небе, мен не ме изненада толкова дори навремето, тъй като бяхме учили “Братята с лъвски сърца” на Астрид Линдгрен и бях почувствал, че се задава нещо такова. Но описанието на страната на Аслан е наистина вдъхновяващо и дава надежда за нещо повече в съществуванието ни, дори след смъртта.
Като цяло силен финал на една от най-великите истории в историята на жанра фентъзи. Любимите ми книги от поредицата обаче си остават “Принц Каспиан” и “Лъвът, вещицата и дрешникът”.
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари