През последните години стана традиция на връх Нощта на Вси Светии да предлагаме ревю на класически филм на ужасите. През 2016-та година се спрях на оригиналната версия на “Полтъргайст”, която излиза по кината през 1982-ра. Продуцент и сценарист на филма е легендарният Стивън Спилбърг, а режисьор – Тоб Хупър /”Тексаското клане”/.
“Полтъргайст” разказва историята на едно семейство, което изглежда като въплъщение на американската мечта. Мъж, жена, три деца, огромна къща, успешен бизнес за съпруга, който мисли да си построи и басейн. Всичко обаче се променя, когато ТЕ влизат в къщата. Кои са ТЕ? Малката Карол Ан ги нарича “хората от телевизора”, които вижда след края на програмата. Присъствието им обаче бързо става очевидно – жестоки бури връхлитат дома, нощем кревата и мебелите се разтърсват като от земетресение, предметите се местят посред бял ден. В началото майката е склонна да приеме тези феномени като нещо, което може би не е непременно враждебно. Когато обаче в една чудовища нощ Карол Ан бива отвлечена, семейството ще трябва да потърси помощ, която да им помогне да се справят с ужасяващия кошмар, наречен ПОЛТЪРГАЙСТ…
Преди да продължа с ревюто, искам да кажа, че човек не може да не уважава постигнатото от Стивън Спилбърг и Тоб Хупър. Този филм видимо е оказал огромно влияние върху жанра и е цитиран в множество други продукции, освен собствените си продължения и римейк. Някои сцени са толкова емблематични, че за себе си като автор установих как съм ги ползвал, без да знам откъде е първоизточника. Няма как да не отдадеш чест пред такъв филм. Не е възможно да не си дадеш сметка какво е значението му за хоръра.
Като удоволствие обаче не останах очарован. Трябва да призная – може би защото не съм фен на извънредно подробния, обстоятелствен начин, по който Спилбърг влачи действието в своите иначе безспорни шедьоври на киноизкуството. Този филм е част и петдесет минути, но го усетих като два часа и половина. За разлика от “Заклинателят” на Уилям Фридкин, не усетих да са изпълнени с особено голям смисъл. Ефектите са остарели като цървули, а не като катедрали, както е в “Нещото”, който е набор на “Полтъргайст”. Дори миналогодишният римейк, оплют от мнозина, ми допадна повече, точно защото беше по-стегнат, по-забавен и не по-малко страшен, като за мен, трябва да призная, “Полтъргайст” не е особено плашещ. Натрапливо еусещането, че това е детска, захаросана версия на “Ужасът в Амитивил”, който също разказва историята за къща, тормозена от духове – сходни са героите, сходни са проблемите с дъщеричката… даже финалната сцена е почти еднаква, само дето тук има повече ефекти. Не мога да не спомена и шумния, изпълнен с излишен патос саундтрак, който ми действаше на нервите.
Това, разбира се, е моя пристрастна и субективна оценка. Не искам да казвам, че “Полтъргайст” е лош филм или нещо такова. Безспорно е класика в жанра – но може би очаквах прекалено много и останах някак разочарован. Все пак, съветвам вие да го гледате и да си прецените сами прав ли съм или крив.
Последни коментари