В днешното ревю от рубриката Азиатско каре на Цитаделата насочваме вниманието ви върху киното на ужаса и по-конкретно върху филма “Плячка за Дявола” (May the Devil Take You), заснет в Индонезия през 2018-та година. Това е брутален, екстремен хорър, съчетаващ азиатския стил, познат от продукции като “Рингу” с историите за обсебвания като “Заклинанието”. Ефектът е смущаващ.
Алфи е млада жена, дъщеря на банкрутирал бизнесмен, който преди време е зарязал нея и майка й, по-късно починала. Макар да изпитва неприязън към него, когато разбира, че е болен и изпаднал в кома, тя все пак решава да го посети и така попада на децата от второто му семейство – среща, заредена с напрежение, подсилено от ужасното състояние на болния, покрит със струпеи от заболяване, което лекарите все още са в невъзможност да диагностицират. По-късно Алфи и втората жена на баща й отиват до отдалечената му вила, която трябва да бъде продадена за да покрие разходите по лечението му, без да подозират, че той е направил сделка с Дявола там и сега е време да платят сметката – с душите си…
Честно казано, досега не бях гледал индонезийски филм, като не знаех и какво мога да очаквам като ниво на продукцията. “Плячка за Дявола” обаче е много добре заснет и противно на стереотипите, с които свързваме една мюсюлманска страна, адски разкрепостен като сцени на ужас и насилие. На моменти злодеите са малко театрални (дори главната героиня го отбелязва към края), но това не им пречи да са доволно отвратителни и неописуемо жестоки, като отсега ви казвам, че не е много разумно да се привързвате към герои – малцина оцеляват до края. Концепциите са архетипни, но през погледа на друга култура звучат свежо и атрактивно, затова не е изненада, че филмът е разпространен и на западна аудитория от “Нетфликс”, постигайки такъв успех, че да има и продължение, което се надявам също да мога да представя в рубриката по-нататък.
Като цяло “Плячка за Дявола” е брутален хорър, с който индонезийците могат да са горди. Ако ви се гледа нещо свръхестествено и хард след скорошната премиера на “Заклинанието 3” – това е идеален вариант!
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари