Плът

flesh richard laymon

“Плът” е роман на ужаса от Ричард Леймън, автор, специализирал се в жанра на екстремния хорър и наричан от критиката “Стивън Кинг без съвест”. Той е издаден в България през 90-те, когато у нас се пускаха и по-разчупени книги, а не само седмичните бестселъри на “Ню Йорк Таймс”, получили тапия с политкоректно ревю от някой социално чувствителен критик.

Алисън е млада колежанка, която страда от проблема на много момичета, чиито илюзии за живота и любовта са разбити от това, че момчетата искат просто и само секс. Тя ту се сдобрява, ту отново се кара с красавеца Евън, което донякъде весели съквартирантките й Силия и Хелън, съветващи я да се примири с неизбежното. Самата Силия наскоро едвам се е измъкнала от катастрофа, без да подозира, че нападателят, загинал в инцидента е бил контролиран от чужд разум, змиевиден паразит, който попаднал в тялото на жертвите си ги дарява с неутолим глад за човешка плът. Чудовището се е измъкнало и намира подходящия гостоприемник, за да започне да сее смърт, а единственият, който може да го спре е разведен полицай, искащ да опази себе си и близките…

По принцип е малко неудобно да анализирам тази книга, тъй като Леймън пише, за да забавлява читателите си и няма претенции да предава откровения в книгите си. Добре известен е случаят, когато гневен критик казва, че романите му напомнят долнопробни видео хоръри, а авторът благодари за оценката, тъй като точно това е целта му. “Плът” наистина звучи като “Нещото”, заснето от сценаристите на “Петък 13-ти” – история, пълна с кървища, секс и разгонени младежи, които падат жертва на отвратителното същество, вселило се в също толкова отвратителен човек. Това, което си заслужава да се похвали е стилът на писане – стегнат, ясен, без излишни описания и все пак казващ абсолютно всичко, за да може читателят да си представи ясно сцената и да му е толкова интересно, че да не може да свали книгата. Помня, че когато за пръв път зачетох Леймън веднага помислих, че авторът е академично лице, тъй като такъв стил е изключително прецизен, макар да се ползва за изграждане на умишлено долнопробна атмосфера. Оказах се прав – Ричард Леймън е бил преподавател по английски в американски университет. Освен това е и един от най-забавните автори на ужаса, стига да носите на гадости. Препоръчвам!

Ревю на Александър Драганов

Оставете отговор