Навлизаме във втората половина на поредицата “Хрониките на Нарния”, като стигаме до книгата, разполагаща се хронологично като пета част , а именно “Плаването на “Разсъмване”. Тя беше и последната, получила епична адаптация на голям екран от “Дисни”.
Питър и Сюзан вече са твърде големи, за да могат да се върнат в Нарния, но Едмънд и Луси са извикани за едно последно приключение, когато биват призовани на борда на “Разсъмване”. Това е корабът, с който принц Каспиан търси отдавна изчезнали благородници, изпратени на смъртоносна мисия по море от злия му чичо Мираз. Бедата е, че с вече не толкова малките деца от семейство Певънзи идва и досадният Юстас, който не вярва в никакви чудеса и постоянно се заяжда с всички наоколо – нещо, което ще му изиграе лоша шега, когато решава да избяга от тях и попада в бърлогата на дракон…
Професор Луис е известен като християнски автор и мотивите от вярата му са видими и в тази книга. Тя обаче до голяма степен се вдъхновява и от старогръцките легенди и митове, като напомня историите на Одисей и Язон, както и тези на Гъливер (друг любим персонаж на автора). Корабът отвежда героите от Нарния на най-различни места и ги среща с уникални същества, като особено епичен е сблъсъкът с почти всесилен, но не много умен морски змей. Макар премеждията да са разнообразни, книгата прави впечатление с липсата на централен злодей, но не страда особено от това. Макар често да е упрекван в дидактичност, Луис всъщност е много топъл автор, а християнските мотиви са представени най-вече със сюжетните линии за прошката и изкуплението. Това е голяма разлика със съвременното политкоректно фентъзи, където причинно-следствената връзка най-често върви така: “Този е потисник – убий го”.
Като цяло “Плаването на “Разсъмване” е чудесна фентъзи книжка, която не ми е любима в поредицата, но сама по себе си е вълнуваща история, носеща носталгията от детството.
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари