Персийското момче

FB_IMG_16210943788676001

“Персийското момче” е забележителен исторически роман от миналия век, дело на голямата писателка Мери Рано.  Той е втора част от трилогията й за Александър Македонски, но за жалост само тя е излизала у нас. Въпреки това може лесно да я намерите в Интернет и си струва да я прочетете, особено ако си падате по исторически романи от типа на “Песен за Ахил” от Маделин Милър или биографията “Александър Велики” на Никос Казандзакис.

Багоас е млад персиец от благороднически род,  който обаче има нелека съдба.  Още докато е малък семейството му бива предадено и избито, а той самият скопен като евнух и продаден в робство. Въпреки тези жестоки превратности, той не само, че успява да оцелее, но и достига до царския двор, където прислугва на цар Дарий.  Точно в този момент обаче от Македония идва великият завоевател Александър и няма сила,  която да може да му се опре.  Ще може ли Багоас да оцелее и като придворен на новия Велик цар? И дали съдбата им няма да се преплете завинаги?

FB_IMG_16210943835464464

Рано пише изящно и потапя читателя в екзотичния и чувствен свят на древността, изпълнен със страсти, кръвопролития и интриги. Майсторското перо на авторката вдъхва живот на един второстепенен персонаж от историческите хроники и през неговия поглед на влюбен прави безкомпромисна апологетика на Александър и поривът му да създаде световна империя, в която хората живеят като братя, различните религии се почитат,  а омразата между народите е загърбена. Завоевателят е представен като бляскав и смел мъж, жаден за победи, но и за подкрепата на близките си, а яркостта му успешно се допълва от Багоас, който макар и осакатен, намира път към сърцето на царя, макар да трябва да го дели както с любимия му Хефестион,  така и с огнената Роксана. Мери Рено предава великолепно духа на епохата, звучаща на съвременния читател като друг свят, както в отношенията между царе, герои, благородници и мъдреци, така и в епичните битки на най-великия военачалник срещу най-могъщата империя, всичко пречупено през призмата на ярки и необичайни човешки съдби. Финалната част от книгата е сърцераздирателна с приближаващата гибел, но и по странен начин утвърждаваща,  подчертавайки Александър Македонски като цар какъвто не е имало нито преди, нито след това и човек, който въпреки всичко винаги е бил обичан, което е може би дори по-ценното.

“Персийското момче” е шедьовър, който откривам със закъснение, но направи поне част от принудителен болничен престой по-лек и по-приятен.  Непременно ще издиря и другите части, малко дори да са като тази, ще си заслужават.

FB_IMG_16210943396592478

Ревю на Александър Драганов

Оставете отговор