Падението на дома Ашър

125077517

Скъпи приятели, надявам се сте прекарали едни хубави и светли празници или поне – че сте успели да си починете по време на ваканцията. Първоначално си мислех да не ревюирам този сериал, но след като го изгледах до края си дадох сметка, че определено неговото представяне ще обогати страниците на Цитаделата – за добро или лошо. Падението на дома Ашър е американски хорър сериал, с тежък готически привкус, заквасен със солидно послание за социална правда и тежки морални уроци. Чак да се зачуди човек как историята на легендарния американски писател Алан Едгар По може да еволюира в толкова разнолика като послания и идеи продукция. Също толкова чудно е и как тази история е попаднала точно в ръцете на Майк Фланаган – режисьор без особени качества, който при все своите заслуги към Нетфликс дължи известността си на Доктор Сън – филм по Стивън Кинг, приемник на друго легендарно произведение на Краля – Сиянието. Но за тези неща – по-късно.

Screen Shot 2024-05-12 at 7.34.50 PM

Падението на дома Ашър разказва историята на богат семеен клан, който изневиделица започва да губи влиянието си точно в момента на своя финансов и политически триумф. Началото на сериала ни отвежда в стара, полу-разрушена колиба в предградията на Ню Йорк, където главата на клана Ашър – милиардерът Родерик разкрива историята на своя престъпен живот пред окръжния федерален прокурор Огюстин Дюпин. Но когато Огюстин (Оги) пристига в къщата за да изслуша богаташа той заварва на мястото на уверения и мъжествен Родерик, един уморен старец – развалина, който увещава прокурора да запише изповедта му. В следващите часове Дюпин прекарва една от най-запомнящите си нощи в своя живот, слушайки за многобройните предателства, убийства и жестокости, които Родерик и сестра му – Маделин са извършили за да изградят фармацевтичния бизнес на империята Ашър върху костите на милиони пациенти. И това, на фона на поредицата от мистериозни трагедии от последните седмици, отнели живота на всичките шест наследника на Родерик. Някой би се запитал – какво ли злодеяние трябва да е извършил един така безскрупулен родител за да види как децата му си отиват преди да той да е напуснал този свят и то точно когато е на върха? Който е чел книгата и е гледал сериала знае отговора на този въпрос, но за да не издам най-значимият спойлър в сериала ще си замълча.

AAAAQT5Jge2l1uiyXnsrCPFckhfV6zHnbI435kiXWaaVgg4JwxlBJ9RJ0WfXejfl3KnlCyEFZ7KAY4Sd7Ri2wJ9Wp40Ah1ISJncm4-vl48vYVTQXs0vxPz13OdZYNVUR0WFkXJIBoHTr6UP4ltVDSSapcwG6

Както вече казах Падението на дома Ашър не е съвсем лишен от качества, затова бих му поставил оценка между среден и добър по две причини. Първо, определено става въпрос за сериозна продукция, тъй като цялостната атмосфера на сериала и истините, които той казва са факт. Сюжетът разкрива много добре истинската същност на олигархията, огромната ножица между бедни и богати, която съществува в голяма част от развитите страни и накрая – грозната истина, че за такива кланове търговията със здравето на хората е източник на живот. Същевременно, Фланаган определено е изплискал канчето, защото още в началото на сериала здравата критика към бизнеса прелива в неконтролируема левичарска пропаганда за това колко лоши са всички богати хора и как всички те са се добрали до състоянието си по нечестен начин. Сериалът крещи в лицето на зрителя “eat the rich” (вик, който често може да чуете от ултралибералните течения в САЩ, когато оскверняват произведения на изкуството и прекатурват статуи) и малкото опити да се намери баланс в това отношение са засенчени от негласния консенсус за богаташа – дявол. Второ, наистина много силно впечатление прави безупречната актьорска игра на Брус Грийнууд (гласът на Батман в няколко анимационни сериала) и Марк Хамил. Но е крайно време вече Холивуд да спре да разчита на старите актьори или дори на умрели такива под маската на ефекти за да компенсират недостатъците на младото поколение. Тук оставям настрана униженията, през които минаха някои образи и определено по-толерантното третиране на едни за сметка на други – жалка, западаща тенденция с катастрофални последици за съвременния фендъм. Е, Падението на дома Ашър има и една много позитивна страна, морално послание, което някак си възражда древната библейска мъдрост, че каква ползва има човек ако придобие цял свят, а навреди на душата си? Може би ако Фланаган беше вложил малко повече усилия да развие този мотив (нещо, което По е направил в историята си), нещата щяха да стоят по друг начин. Но какво говоря, в крайна сметка сериалът трябва да се хареса на масовия зрител. В заключение, Падението на дома Ашър е първият по рода си опит за примирение между старите послания в американското кино и „уок“ вълната. Неуспешен бих казал, защото когато вземеш Ламборджини и му сложиш газова бутилка, за да харчи по-малко ефектът е пагубен.

Ревю на доц. д-р Искрен Иванов

Тагове:  

Оставете отговор