Още герои на Александър Драганов през погледа на “Генкрафт”

През миналата седмица ви представих погледа на изкуствения интелект “Генкрафт” към най-основните герои от мои фентъзита. След това обаче реших да продължа да експериментирам с още от персонажите си и в днешния материал ще представя какво се получи. Откриващата картинка, която виждате над текста е, естествено, илюстрация на Ледената планина, но що се отнася до персонажите, ще започна прегледа си от серия, която пропуснах, а именно “Тримата пазители”, излизала през годините в сборниците “Мечове” на Националния Клуб за Фентъзи и Хорър.

Първият персонаж, който ви представям, е разбира се страховитият Мракомет. При все външния си вид, той всъщност е положителен герой, който първоначално трябва да се бори с организираната престъпност, но после животът му го отвежда в друга посока и му се налага да се изправи срещу страховитите проявления на паранормалното. Първата му поява е в разказа “Тримата пазители и златната ябълка“.

Звездин е вторият персонаж в историята, като той е съвременна интерпретация на класическите приказки за юнаци. “Генкрафт” изглежда се затрудни с инструкцията ми да изобрази звездата на челото му и хитро я скри с кичури от немирната му коса, но пък изведе основната му характеристика върху лилавата риза. Може да си припомните едно от патилата на този герой във втория разказ от поредицата, а именно “Тримата пазители и проклятието на морето“.

Предполагам, че немалко читатели и особено читателки са имали предпочитания към персонажа на вампира Алкивиад, който е третият пазител. Мисля си, че тук “Генкрафт” се справи повече от успешно, като наистина придаде запомнящ се и впечатляващ външен вид на този герой, с който приключвам прегледа на образите в разказите за Тримата пазители. Подобно и на Мракомет, макар да изглежда заплашително, Алкивиад всъщност е добър герой.

След като през миналата седмица Ви представих Танар и Паладиус от “Звездата на гибелта”, днес идва реда на Тираниус, основният антагонист в романа, който “Генкрафт” илюстрира страхотно в аниме стил, използвайки стилистика, напомняща класиката “Гурен Лаган”, която няма да крия, че бе голямо мое вдъхновение конкретно за това произведение. “Звездата на гибелта” все още може да се закупи на хартия, като имате възможност да я поръчате от “Озон” и ако този персонаж Ви е интересен, препоръчвам да го направите. Ето го и в по-близък план, в не толкова аниме стил:

Не е тайна, че през предишните три години основният фокус върху творчеството ми, поне що се отнася до художествените ми текстове, бе върху поредицата “Хрониките на Ралмия”, която ревизирах и публикувах както в Цитаделата, така и в читателските сайтове Рулит и Читанка (частично). Затова се заех да поръчам на “Генкрафт” артове на героите от продълженията на първата книга, появили се само онлайн.

Заемам се с Майкъл от втората книга, чиято стойка на ръката действително се получи малко неестествена, но за сметка на това интелект “Генкрафт” успя да улови младежката му красота и сила, предопределени от заниманията му по плуване. Този образ се появява на страниците на “Чеда на магията“, втора книга от сагата “Хрониките на Ралмия”, достъпна за четене напълно безплатно онлайн.

Достигаме и до Джефри, дръзкият актьор, заел главната роля в “Изумруда на базилиска”, третата книга от поредицата “Хрониките на Ралмия“, също налична за четене. Не бива да се учудвате, че и той, и Майкъл по-горе напомнят на Алекс от първата част, в първия случай Майкъл е роднина, а във втория става дума за търсене на актьор, наподобяващ външния вид на героя. Такъв е случаят и с третия образ, който представям:

Чарли е по-млад от Джефри, в някои отношения повече мечтател и не толкова прагматичен, но в други е по-зрял и мъдър. Между двамата се появява съперничество, което по-късно обаче се превръща в приятелство, а то им е много нужно, за да се изправят срещу страховития злодей, настървен по петите им.

Става дума, разбира се, за граф Вайлъс, изключително жесток воин, известен със самоувереността си и желанието да измъчва жертвите си. Арогантността му в крайна сметка го подвежда, но въпреки това той е повече от опасен противник за Джефри и Чарли. Както може би забелязвате, за неговото изображение избрах като подход аниме стила, който според мен по-удачно хваща грацията му. Запазил съм го и за персонажите от следващите книги, които Ви предстои да видите до края на статията.

Може би си спомняте лорд Дакавар, страховития демоничен рицар, чиято илюстрация Ви показах преди седмица. Истината обаче е, че точно по този начин е изглеждал той като млад, а как такъв красив и смел воин на доброто се превръща в злодей може да прочетете в романа ми “Пътят на Черния рицар“, по моя авторска преценка най-силната книга от сагата “Хрониките на Ралмия”.

Обученият от елфите Селиан се опитва всячески да предотврати падението на лорд Дакавар, но както ще научите ако прочетете книгата, усилията му за съжаление не се увенчават с успех. Въпреки това съперничеството между двамата според мен се получи много добре и го считам за едно от най-добрите си постижения, които имам като писател.

А ето и една от основните причини нещата с Дакавар да се забатачат, злия дракон Ауганфил, може би най-свирепият и жесток слуга на Прокълнатия. Умее да състарява с издиханията си и е любимо чудовище на моя добър приятел Искрен Иванов, който е най-големият фен на Ралмия сред приятелите ми и от малкото хора, които предпочитат тази история пред по-късно замислените ми епоси.

Не съм давал указания на “Генкрафт” да нарисува магьосника Алтан, герой в последните две книги за Ралмия, като елф, но той малко подостри ушите му. Въпреки това съм доволен от арта на интелекта, който според мен успява да предаде достоверно образа в главата ми за този персонаж, чиято първа поява е в “Нощта на Змията“.

Завършвам прегледа на персонажите от Ралмия с елфическия воин и драконов ездач Райлин, като обаче взимам образа му не като малък в петата книга, а като пораснал и бляскав боец в “Последната хроника“, шестата и заключителна част от поредицата.  Един от любимите ми герои от цялата поредица, макар че ако трябва да съм честен, си ги обичам всичките.

За десерт на финала ще се завърна към “Черната корона“, може би любимата книга на феновете ми, като обаче няма да направя това с герой, а пейзаж – потъналия в покварата на Великия Кракен град на черните елфи Иррхас-Аббат. До нови срещи!

Александър Драганов