По случай излизането на “Кървави песни”, издателство “Изток-Запад” публикуваха откъс от тази великолепна книга, която ще допадне на читателите, харесващи автори като Робърт Хауърд, Майкъл Муркок, Фриц Лейбър, Саймън Грийн и Дейвид Гемел.
“Периодите на безпаметност се редуваха с моментни прояснения на съзнанието му, достатъчни да разбере, че Молитвената кула е просто куха каменна обвивка, издигната около отвора на тунел, губещ се в земните недра. Тунелът постепенно се разшири, наклонът му намаля и когато стъпалата свършиха, унесеният Рент залитна. В същия миг полъх на въздуха – горещ и зловонен – угаси пламъците на факлите около него, но светлината не отслабна. Самите стени излъчваха неестествено, жълтеникаво сияние.
Шумът от стъпки многократно се усили, превръщайки седемте думи, обсебили ума на Рент, в далечно ехо. В слепоочията му заудряха болезнени пулсации, мъглата започна да се отдръпва. Видя, че процесията се е озовала в преддверието на огромна пещера.
Продължи, увлечен от мнозинството към гигантската сянка, потрепваща на пода в центъра на пещерата. Върволицата от алени роби постепенно се разтегна и започна да оформя полукръг срещу овална платформа от грапав черен камък. В мъжа, изправил се върху нея, Рент без усилие разпозна Ток’Т’ка.
Платформата под краката му, висока около пет стъпки, беше разположена между две дъговидно извити и изтъняващи към върховете колони, видно направени от същия материал. Приличаха на уродливи демонски рога. По тях на различна височина бяха навързани кожени ремъци. От основите на рогата тръгваха два тесни улея и се събираха пред отвор в скалния под с размерите на колело от волска талига, разположен на около три стъпки от платформата. През отвора бликаше злокобно червеникаво сияние…
* * *
Мъжете ги нападнаха по двойки. Рент, вече изиграл танца наум, бе стигнал до извода, че ще трябва да понесе най-малко един удар. Завъртя се към противника вдясно, приклекна под свистящия прът и прободе жиршанеца над хълбока – в мястото, останало незащитено от металните плочи на куртката му. Острието хлътна толкова надълбоко, че се заклини в кост. Рент пусна меча и повдигна лявото си рамо. Искаше да ограничи до минимум пораженията от пръта на втория нападател: ударът, който нямаше как да избегне. Дървото се вряза болезнено в мускула му, ала шията на наемника остана незасегната. Десницата му, вече измъкнала камата от пояса, се стрелна напред и нагоре и стоманата се вряза под пъпа на мъжа.
Озърна се с намерението да помогне на Шепичката, но застина с отворена уста. Край Блър, паднали по гръб, потреперваха телата на другите двама жиршанци. Задушливи мазни пламъци танцуваха над лицата им, кожата върху тях се гърчеше като стар папирус. Вонята на прегоряло месо удари Рент в носа, а приятелят му небрежно разпука кокалчетата на ръцете си.
Зарто не беше помръднал. Наблюдаваше сцената безмълвно и Рент можеше да се закълне, че за миг в очите му се появиха червеникави пламъчета.
После бръснатият исполин се обърна към Блър:
– Същият като мен си, момче. Гребеш и раздаваш от болката с пълни шепи.
– Не е така – кротко отвърна магьосникът. – Ти отнемаш невинни животи, а аз просто защитавах своя…”
Последни коментари