Легендарната илюстраторка Текла Алексиева, известна на феновете с кориците на култовата библиотека “Галактика”, се завърна триумфално с “Откраднатият лик“, книга първа от поредицата “Сто приказки” на издателство “Миранда”, илюстрирана от нея и Галя Чунтова. Книгата предлага изключително наслаждение за сетивата, като би отворила очите на малките читатели за красивото и върнала порасналите към магията на детството.
Колекцията предлага приказки от цял свят, а началото се дава от историята, дала заглавието на цялата колекция. В нея се разказва за принцеса толкова красива и високомерна, че ликът й бил откраднат. Нейна авторка е самата Текла Алексиева, към текста добавила прекрасните си илюстрации.
“Добрите лели” е втората приказка, една от любимите ми в сборника. Тя е от Ирландия и разказва историята на хубаво, но мързеливо момиче, което обаче има голям късмет. Смях се от сърце на сюжета, омекотен от авторското предупреждение на финала.
“Гвоздей от родния дом” е шведска приказка за трудолюбието на малък брат, което му позволява да преуспее в живота и да помогне на семейството си. Не съм изненадан от това, че шведите са разказали подобна история – в стари времена свирепият климат там е направил така, че оцеляването там е възможно само с труд.
“Най-малкият брат” е френска приказка, за трима принцове, които спорят кой е най-достоен да наследи трона. От самото начало е ясно, че това е малкият брат, ала батковците му завиждат много. Той обаче има подкрепата на вълшебна жаба и тя ще се окаже решаваща.
“Прекрасната Жанетон” е любимата ми приказка в сборника. Тя е френска и носи в себе си неповторимото усещане за красота, характерно за културата на тази страна. Прекрасен млад принц се изгубва в тъмен лес, но една умна и способна магьосница ще му помогне да се измъкне от страховитите човекоядци, търсещи да го изядат. Тук мисля, че Текла, която е ювелирна в илюстрирането и на предишните истории, достига своя връх, като и героите, и чудовищата са нарисувани великолепно. Прави впечатление, че макар принцът да е главен герой, магьосницата е тази, която го спасява, което е ранен пример за обръщане на традиционните полови роли, но по мекия и ненатрапчив начин, подсладен от треската на любовта, а не по плакатния, характерен за съвременните политкоректни книги.
“Защо слънцето изгрява, когато петелът кукурига” е китайска приказка, даваща началото на илюстрациите от Галя Чунтова. Тя няма съвършеното чувство за естетика на Алексиева, но пък умело придава щипка хумор в картините си, а това е подходящо за приказките, паднали й се в сборника. В първата от тях стрелец прострелва осем от слънцата на небето, но последното се скрива и светът потъва в студ. Как да го примамят да изгрее отново?
“Злощастие и нищета” е разкошна приказка, отново френска – като цяло предложенията от тази страна са най-силните в колекцията. Хитроумен бедняк успява да надхитри Дявола на три пъти, но дали накрая не е успял да измами и самия себе си? Поучителна история, на която малките ще се забавляват, но големите ще накара да се замислят.
“Ямори” е японска приказка, в нея са и най-хубавите илюстрации на Галя Чунтова. Млад и глупав тигър подслушва двама старци и стига до извода, че малкото гущерче Ямори е страховито чудовище. След което почва да бяга от него. Чудесна, различна история, която ме кара да препоръчам и издаването на “Японски приказки” в колекциите на “Миранда”.
“Златната ладия” е сръбска приказка. Според мен издаването й е много хубаво, тъй като има дефицит от познания за културата на съседните и близки нам страни. Тук виждаме как един младеж успява да си спечели ръката на царска дъщеря… само с един динар.
“Конят Златокрил” е финалната приказка, идеално подбрана за финал на сборника, тъй като е и най-епичната история, идваща, естествено, от Франция. Млад принц, яхнал вълшебен кон, трябва да спаси любимата си от лапите на зъл дух, с който води кански битки. Напомня легендата за Орфей и Евридика, но е с по-мъжествен сюжет и далеч не така потискаща.
Като цяло “Открадният лик” е събитие за българското книгоиздаване. Томът е оформен изрядно от “Миранда” като корици, цветове на илюстрациите, качество на хартията и, което е най-важното, съдържание. Текстът е майсторски написан, с богат речник и с тънко чувство за хумор, ненатрапчиво, но на място. Илюстрациите са неземно добри, много харесах тези и на Галя Чунтова, но Текла Алексиева е тази, пленила въображението ми и отново накарала ме да се почувствам млад. Невероятно е как нашенски творец има такова чувство за естетика и е привилегия за българските деца, че ще имат възможността да бъдат възпитани в него.
Вече очаквам с нетърпение и следващите томове!
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари