“Отвъд магическата пръчка” е автобиографична книга на актьора Том Фелтън, спечелил си световна известност с ролята на магьосника Драко Малфой от поредицата “Хари Потър”. Книгата излезе още напролет, но аз се забавих със закупуването и съответно прочитането й, въпреки че съм голям фен както на Драко, който е вторият ми любим персонаж от света на Дж.К. Роулинг (след самия Хари Потър), така и на Том, направил ми впечатление като най-коректен и лоялен на фендъма измежду всички деца от кастинга на адаптациите от “Уорнър”. Причината е, че по принцип не съм голям фен на автобиографиите. Тази обаче не просто ми допадна, но и ме спечели. Фелтън е наистина читав човек, при това с много по-драматичен животопис, отколкото очаквах.
Том започва историята си още от детството, като описва семейството, в което е израснал. Първоначално помислих, че то звучи повече като семейство Уизли с по-големите му братя, които са го закачали, но после към него се добавиха други интересни щрихи, с мъдрия дядо физик и проблемите с психичното здраве на единия от батковците му, мотив, имащ значение и за самия Том. Фелтън описва първите си опити в киното, а това е забавно. Истински автобиографията му обаче литва, когато започва да описва работата по “Хари Потър”, обстановката на снимачната площадка, впечатленията му както от големи актьори като Алън Рикман и Джейсън Айзъкс, така и от връстниците му Дан, Рупърт и Ема. Много добро впечатление ми направиха топлите думи, с които говори за Радклиф, как подчертава, че нему се е паднала най-тежката роля, около която се гради всичко, затова как с колегите са били готови да го следват като лидер както героите им – Хари Потър. Като фен на Дан от онези години мед ми капеше по душата, докато четях тези редове, но в същото време мисля, че Том понякога се подценява, тъй като считам, че изпълнението му на Малфой също беше ювелирно, независимо, че в книгата си той описва някои засечки при заснемането на отделни ключови сцени. Тези истории се преплитат с моменти от реалния му живот, като прави впечатление, че въпреки добродушието си Фелтън всъщност поне външно наистина е бил лошо момче и е правил грешките на такова, с опити за кражби и пушене на цигари и трева.
Може би най-важната част от “Отвъд магическата пръчка” е последната част от книгата, с края на “Хари Потър”, участието във филм от поредицата за “Планетата на маймуните”, последвалото разочарование от липсата на нови големи роли, преплетено обаче със звезден живот в Холивуд, който като паяжина оплита актьора в капана на алкохола и наркотиците, до степен, че Том се нужда от реабилитация. Тук именно Фелтън признава фамилната си обремененост откъм депресия и е от значение да се прочете излизането му от това толкова разпространено в нашето съвремие състояние, за което обаче сякаш ни е срам да говорим, независимо, че става дума за болест, а не за слабост.
Цялостното ми впечатление от книгата е много добро, а самият Том ми направи впечатление на рядко свестен тип, който не се срамува да разкаже не само за възходите, но и за паденията си. Като човек, който е запознат с депресията мога да кажа, че за съжаление измъчващите го демони вероятно ще останат цял живот в огледалото му за задно виждане, а и останах с впечатлението, че той също е наясно с това. Вярвам обаче и се надявам, че е възможно никога да не го догонят.
“Отвъд магическата пръчка” излиза на български език в превод на Анна Орешкова и със знака на издателство “Сиела”.
Ревю на Александър Драганов
Любопитно е, че в “Амазон” прочетох как Том е започнал да озвучава книги за Дризт от Р.А. Салваторе в аудио формат, което показва, че той вече здравата е вързан за фентъзи жанра. Да ни е жив и здрав!