Здравейте, уважаеми фенове на Цитаделата, вие сте с рубриката Азиатско каре и днес ще ви разкажа за една история, която феновете на мангата познават добре. Японският епос – Острието на Безсмъртния, всъщност е базиран на едноименната поредица на Хироаки Самура, която е огромен хит в Япония. Чудесно е, че “Уорнър” са подходили сериозно към продукцията и са пресъздали образите в оригинал. Мисля, че тук специална благодарност заслужават режисьорът Такаши Майк, който в екип със Самура и сценаристът Тетсуя Ойши направиха реалност мечтата на мнозина фенове – игрален филм по Острието. Продукцията е уникална и защото в нея бойни изкуства, хорър и японски фолклор се смесват в едно.
Действието в Острието се развива далеч преди епохата на Империята, в онзи бурен период от японската история, който днес познаваме като Шогунатът! Храбри войни, наречени самураи кръстосват надлъж и нашир японските острови, а шогуните се борят за влияние, избивайки се един друг. И така историята ни отвежда при великия самурай Манджи, който получава заповед от своя шогун да ликвидира висш сановник, затова че последният тормози хората в своята област. След като Манджи завършва мисията си, той разбира ужасната истина – сановникът всъщност е щял да разкрие доказателства за това, че шогунът тормози хората, защото е корумпиран и това са му паричките. Самураят е на път да направи сепуку, но тогава нещо в него се пречупва и той грабва меча. Връщайки се в двореца, Манджи убива шогуна и хората му като в гнева си съсича и съпруга на сестра си Мачи. Горкото момиче изпада в безумие след случилото си и загубва разсъдъка си. Отчаяният й брат поема грижите за нея.
И всичко сякаш е останало зад тях, докато един ден Манджи вижда как група ронини – самураи, които не се намират под юрисдикцията на нито един шогун – отвличат сестра му и я убиват пред очите му. Нашият герой лесно слабо подготвените за сражение самураи, но е смъртно ранен от главатаря им. В предсмъртните си мигове Манджи вижда надвесена над него тайнствена старица – Йобикуни, която му предлага дара на смъртта. Самураят приема предложението, смятайки че по този начин ще изкупи сепукуто си, но всъщност „дарът“ на Йобикуни е съвсем друг – безсмъртие. 50 години по-късно виждаме Менджи, който живее като отшелник в една къщичка близо до град Едо. Раните му са зарастнали, а всеки път, когато му се налага отново да влезе в битка нито едно острие или оръжие на враговете му не може да го нарани. Дарът на Йобикуни обаче има прекалено висока цена. И докато героят се чуди какво да прави с живота си, самураите в целия шогунат са настръхнали от случващото се в Япония. Млад боец на име Аноцу Кагехиса и неговите ученици успяват да елиминират учителите на всички школи и събират 10 от най-добрите бойци в Япония, които заплашват властта на шогуните. Манджи не желае да бъде повече самурай, но тогава в живота му се случва нещо, което той никога не е очаквал. Нещо, което ще го накара отново да извади меча и да се впусне в битка.
Започваме с главният герой, наричан още Острието. Манджи е самурай от ранната ера на шогуната, който след смъртта на сестра губи желание да живее. Опозорен, след като не се е осмелил да довърши сепукуто, той решава да се откаже от самурайското си достойнство. Но мистериозната Йобикуни, която му обещава милостива смърт и изкупване на позора го разубеждава. „Смъртта“ всъщност се оказва проклятие за безсмъртие. Манджи спира да старее, тялото му се регенерира след всяка битка, а бойните му умения се усъвършенстват с всеки погубен противник. Близо век след като получава дара си от Йобикуно, самураят живее като отшелник в малка къщичка край Едо. Помага на хората, които имат нужда от него и отмъщава на разбойниците, които ги тормозят. Един ден при него пристига малко момиче, което го моли за помощ и така започва най-важната битка в неговия дълъг живот. Манджи е изигран перфектно от Такоя Кимура, нашумял в Япония с ролята си в японската фантастика „Корабът Ямато.“
Главният злодей във филма се казва Аноцу Кагехиса и се играе от Сота Фукуши, който изгради образа на Ичиго в „Блийч.“ Кагехиса сан е най-добрият и най-млад боец в Япония по това време, а амбицията му стига до ушите на всички шогуни. Той застава начело на 10 безмилостни бойци и така формира клана Йото-Руй. След като ликвидира водачите на най-влиятелните кланове в префектурите, Кагехиса обединява училищата им и поставя условие на Шогуната – създаването на бойна академия на клана Йото-Руй, която да се ръководи от него. На езика на историята това означава всички бъдещи самураи и служители на шогуните да станат негови ученици, което би го направило най-могъщият боец в Япония. Аноцу обаче крие кошмарна тайна – години преди той да се роди, неговият прадядо е бил изгонен от шогуните, защото си позволил да обучава учениците си на бой с брадва. При японците това се счита за голямо престъпление, защото брадвата е варварско оръжие, а мечът – оръдие на честта. Сега Кагехиса иска не само да установи контрол върху Шогуната, но и да измие паметта на дядо си.
Хана Сугизаки, която игра Рукия в „Блийч“ изпълнява ролята на Рин Асано – малко момиче, чиито родители са убити пред очите й от Аноцу Кагехиса. Рин е от знатен произход тъй като баща й – Куросе е един от директорите на бойните кланове. Куросе обаче отказва да се обедини с Йото-Руй и намира смъртта си в дуел Аноцу Кагехиса. След случилото се Рин остава сираче и дълго време живее в гората. Когато навършва съзнателна възраст тя се опитва да отмъсти за баща си, но безуспешно. Нито един от клановете не иска да й помогне. Школата на баща й е унищожена, а малкото останали ученици се пръсват по Япония, изкарвайки прехраната си като обикновени просяци. Един ден момичето попада на Йобикуни, която го съветва да се обърне към „безсмъртния самурай“ от Едо. Рин отива в града и там се среща с Манджи.
Само мога да кажа, че съм много приятно изненадан от този невероятен филм. Той е един от малкото, който може да се похвали с напълно реалистична картина на японската култура от времето на самураите. В този филм ще видим онова, с което Япония най-много може да се гордее – великолепната й природа и красотата на самурайския боен стил.
Ревю на Искрен Иванов
Последни коментари