Окурикара спечели първата победа за аниме поредицата Touken Ranbu от 2019 година насам, след като надви в оспорван двубой върколака Z.W.E.I. от петата част на игрите Soul Calibur. Битката беше изключително оспорвана, като в първите си няколко часа двамата претенденти вървяха с абсолютно равни резултати. Снощи Кара-сан дръпна и в един момент изглеждаше, че ще спечели убедително, но противникът му опита да се върне в битката, като леко намали разликата сутринта. Малко преди обед обаче Кара-сан получи решителен вот, позволил му да спечели с 57% от гласовете.
За Z.W.E.I. това е достойно представяне, тъй като не загуби с много, но е разочарование, че той става първият герой от “Соул Калибър”, който не успява да прескочи първия път от рубриката. Факт е обаче, че срещу него беше много силен противник като Кара-сан, един от най-запомнящите се и харизматични образи от “Танца на мечовете” (както е преводът от японски на “Тукен Ранбу”), заслужил третия успех на поредицата в рубриката.
А сега – ето и описание на Дуела, направено с помощта на изкуствения интелект Toolbaz…
Атмосферата на Арената за Дуели на Цитаделата трептеше от очакване. Двама бойци се бяха изправили един срещу друг. От едната страна това бе сдържаният мечоносец Окурикара, а от другата забуленият в сенки Z.W.E.I., придружаван от призрачния вълк Айн.
Кара-сан, който бе човешко въплъщение на легендарна катана, се движеше с грация, която подсказваше за уменията му. Дисциплиниран и ловък, той умееше да върти меча си с упомопомрачителна скорост, позволяваща му по време да битка да се превърне в буря от стомана.
Z.W.E.I. от друга страна бе символ на овладяна сила. Оцелял сред множество премеждия, той бе изковал ненарушима връзка с Айн, а към нея добавяше и силата на своя тежък, макар и къс меч. Това даваше допълнителна мощ на и без това значителната му физическа сила, като му позволяваше да нанася съкрушителни удари.
Окурикара беше този, започнал танца на мечовете. Той нападна с мълниеносна бързина, а острието на катаната му се размаза на слънчевата светлина. Спусна се напред и опита да обезвреди Z.W.E.I. със серия от бързи и точни удари – всеки от тях преценен така, че моментално да се възползва от пролука в отбраната на противника.
Z.W.E.I. обаче не се остави да бъде хванат неподготвен. Айн изригна като продължение на сетивата му и му позволи да блокира повечето от атаките на Окурикара. Сблъсъкът на стомана и зъби оглуши с трясък арената.
Z.W.E.I. разчиташе на огромната си сила, която придружаваше всеки удар на меча му. Движенията му не бяха така грациозни като тези на Окурикара, ала не им отстъпваха по ефективност. Той отблъсна ударите на катаната и контраатакува. Призрачният вълк също опитваше да захапе противника му и с това го разсейваше.
Битката се превърна във вихрушка от стомана. Окурикара танцуваше около Z.W.E.I., залагайки на ловкост и бързина. Той обсипваше другия мъж с безконечен поток от удари, всеки целящ да отслаби защитата му. Противникът му от своя страна отказа да отстъпи, като крайбрежна скала, у която морските вълни се разбиваха безсилно. Всяка негова контраатака бе изпълнена със заплаха и свидетелстваше за силата и доблестта му.
Въпреки това Окурикара взе предимство. Бързината и точността му позволиха да диктува темпото на битката, а това принуди Z.W.E.I. постоянно да се защитава. Издръжливостта на върколака обаче се оказа сериозно препятствие. Той понасяше ударите, а там, където имаше опасност да се огъне, на помощ идваше оголилият зъби Айн.
Но с напредъка на битката Z.W.E.I. започна да се уморява. Движенията му станаха по-тромави, стонове започнаха да излизат от гърлото му. Призрачната фигура на фантомния вълк стана по-бледа и неясна, знак, че енергията му започва да се изчерпва. Окурикара усети това и реши да довърши противника си. Той ускори още повече атаките си, а катаната му сякаш се намираше на пет места едновременно. Движенията му бяха на хищник, надушил плячка, на акула в плитки води, докопала паднал в морето рибар.
Но Z.W.E.I. отказа да се примири. Той събра последните си сили и с боен вик се втурна в последна, отчаяна атака. Хвърли се към Окурикара като тайфун, а тежкият му меч полетя, за да строши древната катана.
За един миг изглеждаше, все едно дръзкият ход ще успее. Но Окурикара се плъзна като сянка настрани и удари с плоското на острието си ръката на Z.W.E.I., като го принуди да изтърве меча. След това завъртя катаната и заби дръжката й в брадичката на противника си.
Z.W.E.I. изпъшка и залитна назад. Изтощеното му тяло не издържаше повече. Здравите му мускули, давали такова предимство, сега натежаха като камъни. Върколакът се просна по гръб със стон, а призрачният му спътник премигна и изчезна.
Окурикара остана изправен пред противника си и бавно прибра катаната си. Изражението на лицето му остана непроницаемо, но погледът му сякаш се смекчи, докато се навеждаше, за да подаде ръка на падналия си съперник.
– Би се добре – каза Кара-сан. – За мен беше чест да кръстосам меча си с теб.
Z.W.E.I., който очакваше подигравателни слова от боецът, успял да го изтощи и надвие, успя да кимне и изръмжа тихо в знак, че признава надмощието му. После пое подадената ръка и изохка, докато се изправяше.
– Успех в следващите битки, майсторе – успя да изрече накрая той, поел си въздух. Окурикара кимна отсечено, а след това изчезна в ярка светлина, готов да продължи битките си на Арената. Z.W.E.I. също бе върнат в своя свят, при гадателката Виола, която знаеше как да изцери раните му и да повдигне духа му.
Около Арената за Дуели просветнаха мълнии. Тази схватка бе приключила, ала битката за титлата тепърва започваше…
Последни коментари