“Окото на дявола” е втората част от поредицата за Скитника на Сим Николов, интерактивни игри, които навремето не ми бяха харесали, но сега на по-(стари) години оценявам с нов поглед.
Успял си да победиш Крал Мрак и проклятието му сякаш се е отдръпнало от Прокълнатата земя. Или не съвсем. Страната има нов владетел, Крал Здрач, но той не вижда добре и цялата страна тъне в сумрак. Единственият начин да проясниш взора му е да намериш Окото на дявола, от което обаче всички те предупреждават да се пазиш. Започваш нова мисия, а на пътя ти освен познатите от първата книга врагове застават агресивните пръчоглави, тайнствените кудкудяци, както и полският Духавей, който духа ли духа…
Ако човек гледа на “Окото на дявола” като на традиционна книга-игра, ще остане разочарован – играчът се върти в поредица от едни и същи епизоди, случките са абсурдни, а от гледна точка на игра, финалът е неудовлетворяващ. За мен обаче, по-скоро съзнателно, отколкото не, Сим Николов е направил една фентъзи метафора на България от 90-те години, уж освободена, но всъщност в плена на мутри и неблагодарни хора, които вземат, че ти хвърлят един бой просто така, защото са си такива. Не искам да правя директни аналогии с политически лица, макар описанието на крал Здрач от страна на старицата да ми напомня на това, което съм чувал навремето за Жан Виденов, но мисля, че “Окото на дявола” е интересен експеримент, а за решението на автора да ти препоръча бягство от тази действителност – ами смятам, че се иска кураж да го напишеш толкова директно и дори само затова премислям оценката си към тази книга на положително.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари