Огнена пустиня

fire desert

Както вече споменах в ревюто си на “Свръхразум“, книгите-игри бяха една от първите ми големи фентъзи страсти и това не е съвсем изненадващо, предвид това, че един от бащите на формата в България е Любомир Николов, небеизвестният преводач на класиката “Властелинът на пръстените”. Днес насочвам вниманието ви към ако се не лъжа първия му публикуван интерактивен хит, а именно “Огнена пустиня”, начало на поредицата за дърваря, дадено от издателство “Еквус Арт”.

Ти е силен, но миролюбив младеж, който живее в Старата гора и твърди, че не иска нищо повече. Когато обаче един ден при теб пристига добрият вълшебник Сиян, няма как да откажеш на молбата му за помощ. Неговият ученик Агамор, тръгнал преди години по тъмни пътеки, се е зарекъл да превърне Старата гора в царство на злото. За целта той открадва сънищата на хората – коварна, но бавнодействаща магия, която ще позволи на мрака да пусне корени в душата на хората. Докато Сиян се мъчи да забави действието й, ти ще трябва да се отправиш на смъртоносно пътешествие през Огнената пустиня, за да намериш къде е скрит Агамор и да го спреш, преди да е станало твърде късно…

Макар да е неголяма като обем, “Огнена пустиня” издава огромната ерудиция на автора си. Прологът й напомня началото на “Хобит” по начина, по който старият вълшебник измъква твоя герой от мирния, но скучен живот, а по-нататък в действието има още намигвания към въображението на Толкин с включването на същества като тролове и дракони, което, разбира се, е традиционно за фентъзито. Личи си влиянието и на западните класики във формата от поредицата “Битки Безброй”, тъй като бойната система е доста сходна. Разликата е, че атмосферата, която Николов изгражда е по-скоро приказна и оптимистична, а статистиките са направени така, че да имаш предимство в повечето сражения. Въпреки това, играта може да бъде трудна, като от самото начало има три пътя, по които можеш да минеш и по мои впечатления единият да е значително по-лек за преиграване от другите два. Авторът също така съзнава, че пише за по-млади читатели и е нагодил приключението по начин, по който награждава етичните постъпки на твоя герой и е критичен към егоизма, нещо според мен много хубаво. 90-те години бяха мътно време в България и аз мисля, че за много деца книгите-игри на Любомир Николов бяха някакъв морален ориентир във време, когато за повечето хора и твърде много подрастващи такъв бяха само бързите пари.

“Огнена пустиня” по мое лично мнение е началото на най-бляскавата кариера, която автор на книги-игри е имал в България, макар това да е само част от биографията на големия Любомир Николов. Като всяко начало, тя на моменти звучи малко наивно, но и това е част от чара й. Огромно бе влиянието, което тези приключения имаха върху мен, а “Огнена пустиня” е едно от най-хубавите измежду тях, дело на автор, който дори първоначално да не е очаквал успеха, си е давал сметка за отговорността, която носи пред читателите си. Благодаря му!

Ревю на Александър Драганов

 

Оставете отговор