Обсебване

Скъпи приятели на Цитаделата, днес ще си поговорим за филма “Обсебване”, който много от нас очакваха с нетърпение. Аз самият очаквах, че ще видим нещо различно и вълнуващо, далеч по-разнообразно от мейнстрийм хорър жанра. Но за жалост останах излъган. Филмът копира по някакъв много уродлив начин мотиви от други хорър филми като същевременно се опитва да създаде атмосфера, която е по-подходяща за лаборатория от психичноболни, но не и за масовия зрител. Но нека караме подред.

Историята на филма разказва за живота на Мечо – или поне това е името на главния герой, очевидно дадено му от гениалния режисьор Къри Баркър. Встрани от това той няма такова излъчване, но приемаме, че все пак характеризирането му по такъв начин е плод на разбиранията на сценариста. В продължение на месеци Мечо заглежда хубавото момиче в квартала – Ники, като няма смелостта да й признае, че я харесва. Малко преди поредната им среща той решава да купи нещо на Ники за да я накара да се почувства специална. Тъй като не блести с особен интелект, Мечо се спира на дребен сувенир в местното магазинче за необичайни стоки. „Магическата пръчка“ всъщност е артефакт, който изпълнява желание като всеки има право на едно желание.

Същата вечер, докато Мечо изпраща Ники вкъщи двамата имат откровен разговор за това какви да бъдат отношенията им, но младежът така и не събира кураж да й признае чувствата си и да й даде сувенира. Разочарован от развоя на събитията, Мечо вади магическата пръчка и си пожелава Ники да го обича повече от всичко на света. Още в същата минута желанието му се сбъдва – момичето го кани вкъщи, двамата започват да излизат и скоро се пренася да живее при него. С времето обаче Ники започва да се държи странно. Поведението й става патологично – тя не пуска Мечо да излиза от вкъщи, постоянно му повтаря колко го обича, а един ден ужасеният младеж вижда как тя почва да се самонаранява, защото подозира, че той не я обича колкото тя него. Едва тогава Мечо разбира, че желанието му не е било изпълнено за щастие – а за негово проклятие.

Не мога да си обясня на какво се дължи високата оценка на “Обсебване” в IMDB, но след това което видях аз лично няма как да дам такава. Филмът представлява алогичен сбор от сцени, които са водени от една тънка сюжетна нишка, в която Бейкър се е опитал да натъпче толкова много материал, че се е получила манджа с грозде. Майкъл Джонстън и Инди Наварет – тези невероятно симпатични актьори – дават всичко от себе си за да спасят положението, което ги вкарва в катастрофалната ситуация да преиграват. Оставям настрани дразнещото усещане, в което откровено обещаващи хорър сцени са смесени с остроумни шеги, бъзици и подсмърчане от страна на Мечо. Този филм би бил много успешен, ако бъде поместен в графата на някой дебютант – какъвто Бейкър в никакъв случай не е. Ако все пак решите да гледате филма идете за да видите как НЕ трябва да заснема хорър. Защото друго обяснение за видяното нямам.

Ревю на доц. д-р Искрен Иванов