Може би най-хубавият Хелоуин през живота си изкарах вчера, когато с приятели от клуба гледахме в пълна кинозала “Нощна смяна във Фреди”. Адаптация по популярна поредица видеоигри с участието на Джош Хъчерсън, този филм ни изкефи максимално, утвърждавайки се като може би най-добрият хорър на 2023-та година.
Майкъл Шмид е човек с проблемно настояще и мрачно минало. Изгубил брат си заради отвличане, той всяка нощ пие хапчета, за да заспи, а денем е склонен към прекомерна агресия заради травмата от миналото, поради което и трудно се задържа на работа. В същото време той трябва да гледа малката си сестра, трудно момиче, по цял ден прекарващо в рисуване и разговори с въображаеми приятели. За да не изгуби попечителство над нея, Майк е принуден да се хване на работа във “Фреди”, изоставена пицария, чиито собственик не иска да се раздели с имота поради сантиментални причини. Някога звезди в заведението са били четири огромни кукли на животни, раздвижвани с аниматроника. Когато Майк се хваща на работа, той ще се сблъска с мрачната тайна зад тях, разбирайки защо никой не се задържа на НОЩНА СМЯНА ВЪВ “ФРЕДИ”…
“Нощна смяна във Фреди” е великолепен филм на ужасите, подходящ за широк кръг зрители. Най-хубавата му страна е, че макар сюжетът да борави с познати тропи на жанра, той звучи достатъчно свежарски и излиза от руслото на клишетата, в които жанрът е затънал напоследък. Историята е интересна, умна и изненадващо емоционална, като травмата на Майк с изчезването на брат му Гарет напомня до голяма степен преживяванията на Бил Денброу с Джорджи от “То”, но без да копира сюжета на Кинг. Останалите герои също са добре изградени, а чудовищата са перфектно направени, идеално балансиращи на ръба между страшното и забавното. Сюжетът с основния злодей е една идея по-тежък, като обратът със самоличността му едва ли ще изненада някой от феновете, гледали оригиналния “Писък” на Уес Крейвън, но тийновете в киносалона бяха шашнати, което ме изкефи. Като допълнителен плюс бих изтъкнал, че във филма не видях никаква политкоректна пропаганда, усещаше се като филм от доброто старо време, донякъде и заради присъствието на звездата от тогава Джош Хъчерсън, с годините станал още по-добър актьор, но без да изгуби нищо от чара си.
Като цяло “Нощна смяна във Фреди” е може би най-добрият филм, който съм гледал през тази година, атмосферен, новаторски, до голяма степен и смислен. Имаме нужда от повече такива произведения, а когато излязат, както в този случай, да ги ценим. Не пропускайте.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари