Предпремиерата на “Нощна смяна във „Фреди“ 2” бе истинско удоволствие за мен, тъй като успях да видя филма с най-запалените фенове на поредицата в България – развълнувани тийнейджъри, които създадоха страхотна атмосфера, включително едно момче с маска на Фокси. А най-хубавото бе, че филмът оправда очакванията ни и след него настроението в салона беше още по-добро.
Преди много години, в първата пицария на „Фреди Фазбеър“, където освен аниматроници имало увеселение с течаща река, малката Шарлот загубила живота си от ръката на злия убиец, обличащ костюма на Жълт заек. Последните ѝ мигове на неверие, болка и гняв към възрастните, проспали предупрежденията ѝ, че става нещо нередно, са се просмукали в Марионетката – роботът, в чиито ръце е склопила очи, но за съжаление не завинаги.
Две десетилетия по-късно малката Аби тъгува по своите приятели Фреди, Бони, Чика и Фокси, докато големият ѝ брат Майк се опитва да развие връзката си с красивата Ванеса. В изоставената пицария, където едва не е била натъпкана в аниматрон, момичето намира странно мечешко радио, чрез което се свързва с приятелите си. Те я викат в обект, където никога не е била, за проект, който да представи в часа по роботика, така че да шашне всички. Аби обаче не подозира, че зад на пръв поглед невинната игра стои Марионетката, която жадува за мъст…
“Нощна смяна във „Фреди“ 2” е разкошен и динамичен младежки хорър, който грабва вниманието на зрителя от самото начало и го задържа до след финалните надписи, които имат две бонус сцени. Макар да няма емоционалната сила на предшественика си, той умело се обляга на вече познатите герои, за да създаде чувство за уют, а после дръпва килимчето изпод краката ти с новата си злодейка, която визуално и драматургично е направена зашеметяващо. Филмът прави дълбок поклон към митологията на игрите и книгите, като има някои директни цитати, идващи като балсам за душата на най-запалените фенове като мен. Темпото е динамично и може да се сравни с новия „Джурасик свят“, като добавя и някои стряскащи моменти с изненадващ хорър – едната сцена е шедьовър.
Актьорите заслужават внимание, тъй като се справят чудесно. Пайпър Рубио е пораснала и с това е подобрила актьорските си умения, за да придаде повече плътност на Аби. Джош Хъчърсън като че ли се е съхранил най-добре от своето поколение млади актьори, тъй като отлично предава емоциите на героя си, мъчещ се да продължи напред, докато призраците от миналото го дърпат назад. На ниво е и Елизабет Лейл, с която са свързани най-големите обрати, като особено добра е химията между нея и Матю Лилард. Ветеранът Скийт Улрих се появява за кратко, но напомня за класата си, а Мегън Фокс просто се забавлява като Чика. Запомняща се и появата на Фреди Картър-младши, макар интрепретацията на образа му да е алтернативен прочит на сюжета, познат от играта.
Музиката е сходна с тази от първия филм, но отново прави добро впечатление, а специалните ефекти са забележителни – аниматрониците са като истински, а движенията на по-кошмарните от тях, като новия Фокси и Марионетката, са ювелирно изпълнени. Чудесна е и играта с осветлението на филма, който успява да пресъздаде мрачната, зловеща атмосфера, но в същото време е с доста ясен образ и не се налага да напрягаш очи, за да разбереш какво се случва.
Като цяло е ясно, че запалянко на историята като мен ще хареса много „Нощна смяна във „Фреди“ 2“, но наистина мисля, че това е идеалният приятно страшен филм за празниците – готин, напрегнат и интересен. Най-доброто, което може да гледате по кината до идването на „Аватар: Огън и пепел“!
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари