Нов български сериал за средновековието взриви ТВ фендъма

От началото на годината по БНТ тръгна сериалът “Войната на буквите”, екранизация по едноименния роман на писателката Людмила Филипова. Това е история от времената, когато е управлявал цар Симеон Велики, като главен герой в нея обаче е малкият му син Баян, според някои исторически извори магьосник. Сюжетът разказва за тайнствената сила на българските букви, като е първият мащабен проект за този период на българското минало от класиката “Златният век” насам.

Още от самото си излизане “Войната на буквите” си спечели много критики, като те бяха съсредоточени основно около историческата недостоверност на сценария, представянето на самия цар Симеон като човек, който трудно владее нервите си, както и забележки относно ниския бюджет и предопределеното от него по-скромно ниво на продукция. Най-екстремни бяха сравненията с възрожденските филми на Максим Генчев, които също са определяни от много зрители като бутафорни.

От друга страна “Войната на буквите” има и доста фенове, които са доволни от това, че отново се обръщаме към историята си, успяват да бъдат потопени от сериала в епохата, която описва, харесват играта на актьорите, най-вече на младия Даниел Върбанов, който прави чудесно впечатление в ролята на Баян, синът бунтар на великия цар. Даниел Върбанов според публикации в масмедиите е фентъзи фен и по-конкретно почитател на “Хари Потър”, а като че ли познанието му за този тип продукции му помагат и си личат.

Ако трябва да бъдем честни, нивото на “Войната на буквите”, който преплита история и мистика, е на очакваното за един ТВ фентъзи сериал, което от своя страна е над нормата за българска продукция с по-ограничен бюджет. Костюмите донякъде напомнят сериала Legend of the Seeker по книгите на Тери Гудкайнд, а съвременния жаргон в диалозите е сходен с чутото в английския “Мерлин”, където Брадли Джеймс изигра младия крал Артур. Дори образът на Симеон на Деян Донков напомня на Утер Пендрагон от онази продукция. Това не е непременно лошо, но проблемът идва заради факта, че управлението на Симеон се счита за един от двата най-славни периода в цялата история на България (другият е царуването на Иван Асен II). Тогава има разцвет на страната както във военно отношение, така и като култура. Но в сериала виждаме една дълбоко корумпирана страна, в която властта може да упражнява пълен произвол – да конфискува собственост на населението с фалшифицирани документи, да прилага мъчения при разпити, развалата в нея да стига до самото семейство на владетеля и по-конкретно до царицата. Това е сериозно разминаване, което озадачава.

Въпреки всичко, не е съвсем правилно сериалът “Войната на буквите” да бъде разсипван от критики. За съжаление в нашите времена наблюдаваме не само липса на уважение към историята, но и директното й отричане. Това поне при нашата продукция го няма и от тази гледна точка българският сериал е далеч по-приемлив от многомилионните продукции “Пръстените на Силата”, “Уилоу” и “Вещерът: Кървав произход”, които се изгавриха с първообразите си. Също така поне част от нашите актьори наистина се справят добре, не само Върбанов, но и Ненчо Костов в образа на боязливия и понякога жалък, но в същото време умен и чувствителен Петър. Захари Бахаров също е на топ ниво, там нещата са без изненади, макар засега ролята му да е по-малка. Като цяло беше време у нас да почнем да правим продукции за нашата си публика, така както започнаха да го правят повечето страни по света, където се наблюдава възраждане на интереса към родното, частично като противовес на глобализма и политическата коректност, но най-вече като резултат от напредъка на технологиите, позволяващ и с по-малко пари да се направи филм или сериал.

“Войната на буквите” се излъчва всяка неделя от 21ч по БНТ1, като по-късно епизодите (досега са излезли два, а довечера чакаме третия) се качват в YouTube. След финала на сезона вероятно ще направим ревю в Цитаделата, където по-подробно ще се спрем върху сюжета и героите.