Нинджа (Пътят на тигъра)

Макар повечето фенове да припадат по „Кървав меч“, аз лично смятам „Пътят на тигъра“ от Марк Смит и Джейми Томсън за най-великата поредица книги-игри в историята на формата. Затова съм изключително доволен, че издателство „Фикшън Фабрик“ след дълго чакане успя да издаде на български език „Нинджа“ — прелюдията към основната история, написана от Дейвид Уолтърс. Уолтърс е автор и на шедьовъра „Изкупител“, но признавам, че се чудех какво би могъл да извлече от младите години на Отмъстителя, без историята да изглежда с по-нисък залог спрямо останалите книги от поредицата.

Е, успял е. Нека погледнем сюжета:

ТИ си Отмъстителя — млад нинджа, избран да участва в съревнование за последователите на Куон, божествения Изкупител от вълшебния свят на Орб. Изпитанието те отвежда на Острова на изобилието, където ще се състезаваш с приятелите си в намирането на две знамена от местните господари даймьо. За съжаление, боговете на злото и техните служители вече са пуснали поквара на острова и по пътя ти те очаква поредица от смъртоносни капани…

Преди всичко трябва да поздравя „Фикшън Фабрик“ за изданието. Книгата е истинско бижу — красива, лъскава и с великолепни илюстрации. По мое мнение тя превъзхожда изданието, което Ейдриън Уейн направи на „Отмъстител“. Ако трябва да съм обективен, стои по-добре и от томчетата на „Еквус Арт“, както и от някои фен издания, макар лично на мен илюстрацията на Смъртта при неуспешен край да ми липсва. Като цяло обаче е чудесна новина, че „Фикшън Фабрик“ ще преиздадат цялата поредица. Тя го заслужава.

Стилът на книгата е отличен, а преводът на Радослав Христосков е направо разкошен. Той предава мрачните нотки на текста, които направиха сагата мой фаворит още като дете, но използва и изключително богат речник, който издига историята още едно ниво нагоре. А тя го заслужава, защото от всички книги в поредицата „Нинджа“ е най-японската — както по обстановка, така и по същества. Надявам се това интерактивно бижу да не бъде купувано само от старите „кримки“, които четем подобна литература, защото като атмосфера и визия вярвам, че ще допадне изключително много и на феновете на анимета като Demon Slayer. Толкова е добра. Уолтърс дори успява да създаде истинска емоция по време на изиграването — нещо, което изобщо не е лесна задача.

С това мога да кажа, че съм прочел всички книги от „Пътят на тигъра“. Макар да планирам някой ден да преиграя поредицата — а новото ѝ издаване е чудесен повод за това — искрено ми се иска Смит, Томсън и Уолтърс да създадат още продължения. Отмъстителя и светът на Орб го заслужават!

Ревю на д-р Александър Драганов