В едно интервю Р.Л. Стайн, авторът на поредицата “Goosebumps”, беше споделил, че когато най-накрая се срещнал с колегата си Стивън Кинг, Краля му се скарал, че е изчерпал всички възможни хорър сюжети в детските си книжки. Дали това е вярно, не мога да кажа, но знам едно – Стайн има безгранично въображение, щом успява да направи една дунапренена гъба да изглежда заплашително.
Кет и брат й Даниел се местят да живеят в стара къща, закупена от родителите им. Тези от вас, които са чели или гледали поне малко хорър, знаят, че това е рецепта за пълна катастрофа, тъй като обикновено в такива сгради витаят призраци, ставали са убийства и прочее гадости. Е, тук нещата не са толкова драматични като в Амитивил, но още първия ден кокер-шпаньола на децата открива нещо загадъчно, нелепо и необяснимо – под мивката има гъба за бърсане на прах, която изглежда жива – диша, овлажнява се, увеличава се и дори има две малки очички, които гледат заплашително…. когато гъбата си поиска, разбира се. Когато Кет опитва да я покаже на някой друг, тя става най-обикновена стара гъба.
Но не е обикновена. Гъбата е чудовище. Всеки, който я притежава бива сполетян от лош късмет и е невъзможно да се отървеш от нея. Докато злополуките около Кет и Даниел стават все повече, децата трябва да измислят как да разкарат противното и злонамерено създание…
Навремето бях чел един разказ на Стивън Кинг за пръст, който се подаваше от канализацията. Тогава се възхитих на умението му да вземе нещо на пръв поглед абсурдно и да го използва така, че да спече здраво читателя. Р.Л. Стайн пише за деца, поради което си слага някакви спирачки, но книжката за страховитата гъба съперничи по безумие, което в един момент си става бая страшничко. Авторът е описал майсторски ситуацията и е пресъздал отлично емоциите на децата, озовали се в ситуация, която става все по-малко смешна и все по-страшна. Затова и за пореден път нямам друг избор, освен да поставя на Стайн оценка “Отличен” за работата по “Goosebumps”.
Последни коментари