В състезанието за Гран При на Саудитска Арабия от Формула 1, провело се през изминалия уикенд, ветеранът на спорта Фернандо Алонсо спечели подиум #100 в своята кариера. Това е отличен повод да погледнем назад към биографията на един от най-големите автомобилни състезатели на нашето време.
Алонсо е роден на 29 юли 1981-ва година в град Овиедо, Испания. Започва кариерата си като дете с картинга, подобно на много други велики пилоти, продължава с болиди от по-малък клас, а през 2001-ва вече е във Формула 1, най-бързият шампионат на планетата. За нещастие на Фернандо, първите му стартове са с автомобил на “Минарди”, който е бавен и ненадежден, но въпреки това уменията му правят впечатление на Флавио Бриаторе, скандалният, но много успешен шеф на “Рено”, който взима младия испанец като тест пилот. След една година на изпитания по пистите, Алонсо влиза като титуляр в отбора на френската компания през 2003-та и това съвпада с началото на възхода му. В старта за Гран При на Малайзия испанецът печели първа позиция на старта и се качва на подиума по време на състезанието, а по-късно през годината, взима и първата си победа в Гран При на Унгария край Будапеща. Това е изключително състезание за Алонсо, в което той затваря с обиколка световния шампион Михаел Шумахер с “Ферари”, а от клуба на Цитаделата имахме възможност да го гледаме заедно, по време на едно от летуванията ни в Шабла, по сигнал на румънската телевизия 🙂
2004-та година е по-трудна за Алонсо, тъй като “Ферари” доминират с прекалено бърз автомобил, но 2005-та “Рено” започват годината с най-силната кола. Алонсо прави серия от знаменателни победи, от които може би най-важната е в състезанието на италианската писта “Имола”, когато удържа Шумахер и много по-бързото му в този кръг “Ферари” с може би най-доброто защитно каране в историята на спорта, редом с това на Сена в Монако през 1992-ра. След този успех авансът на Алонсо изглежда нестопяем, но развитието на автомобила в отбора на “Макларън” позволява на финландеца Кими Райконен да застраши предимството му. Макар “Рено” да отстъпват като скорост на този нов противник, Фернандо не губи самообладание, а с хладнокръвието на ветеран взима толкова точки, колкото е възможно, като наказва всяка грешка на противника. В резултат Алонсо печели първата си титла в Гран При на Бразилия предсрочно и става най-младия за времето си шампион в историята на спорта.
През 2006-та Алонсо трябва да защити титлата си, но тази задача се усложнява неимоверно от завръщането на “Ферари” в челни позиции, а младият испанец трябва да се бори с най-успешния състезател в историята на спорта – Михаел Шумахер. Легендарният германец печели първа позиция на старта в откриващото състезание за Гран При на Бахрейн, но Алонсо го надвива в състезанието и дава тон на целия шампионат, който върви с постоянна промяна в баланса на силите. Двамата имат по едно тежко отпадане, за Алонсо в Италия на “Монца”, за Шумахер в Япония на “Сузука”, но за финала в Бразилия с аванс в първенството пристига испанецът, който кара предпазливо и взима необходимите точки, за да се коронова за втори път на върха във Формула 1.
След този успех от Алонсо се очакват чудеса, но той остава реалист и казва, че ако постигне трета титла в кариерата си, това ще бъде голям успех. За съжаление думите се оказват пророчески, тъй като още през следващия сезон Алонсо губи титлата. Испанският пилот се мести в отбора на “Макларън”, но там среща неочаквана съпротива от страна на новобранеца Люис Хамилтън. Спорът между двамата води до разрив в отношенията между Алонсо и екипа, а испанецът разкрива пред Световната федерация по автомобилизъм ФИА, че колата, с която кара е с краден дизайн от “Ферари”. Това срива тима и в края на сезона шампион става Кими Райконен с болид именно на италианския отбор, а Алонсо се връща в “Рено”. Следват трудни години, Фернандо печели две победи в 2008-ма, но едната, в Сингапур, е плод на манипулация от страна на Бриаторе, който кара втория си пилот Нелсон Пике-младши да направи катастрофа в удобен момент, за да даде печелившката стратегия на Алонсо.
През 2010-та испанецът става пилот на “Ферари”, като надеждите и на него, и на италианския тим са големи. Алонсо печели откриващото състезание в Бахрейн и през цялата година се бори за титлата със Себастиян Фетел от тима на “Ред Бул”, но колата му е по-бавна и в крайна сметка губи. През 2011-та “Ферари” изостава и от отбора на “Макларън”, така че Алонсо не е конкурентен, но през 2012-та той прави най-силния сезон в кариерата си. Автомобилът отново не е достатъчно бърз, но испанецът печели ключови победи в невъзможни състезания като Малайзия и Валенсия, за да стигне до спор за титлата в последния кръг. Уви, доброто темпо на “Ред Бул” отново позволява на Фетел да го надвие.
След тази загуба отношенията между Алонсо и “Ферари” се вгорчават и след два слаби сезона през 2013-та и 2014-та испанецът се връща в “Макларън”. Там обаче нещата са още по-зле заради новия, маломощен и ненадежден двигател на “Хонда”. В Алонсо се натрупва неудовлетворение и неприязън към спорта, на който е посветил живота си и той започва да мисли за отказване. След като дори двигателите на “Рено” не позволяват на “Макларън” да се бори за победи, испанецът решава да се премести в друг шампионат и приема офертата на “Тойота” да се състезава в 24-те часа на Льо Ман.
През цялата си кариера до този момент Алонсо е бил в незавидната роля да се бори за успехи с по-бавен автомобил, като дори златните му години от 2005-та и 2006-та съперниците му разполагаха с по-бързи машини. Прехвърляйки се в Световния шампионат за издръжливост, испанецът най-сетне постигна това, за което феновете му мечтаеха, като се озова в най-силния автомобил, осигурен му от отбор, който му отдава необходимото внимание. Алонсо участва в най-дългия сезон в историята на първенството за прототипи, който трае от юни 2018-та до юни 2019-та и включва две издания на 24-те часа на Льо Ман. В екип с Казуки Накаджима и Себастиян Буеми, Алонсо печели и двете, като става световен шампион, достигайки така дълго чаканата трета титла, макар и в друго първенство. Паралелно с това Алонсо се пробва и в надпревари от други серии, пуска се два пъти на “500-те мили на Индианаполис”, печели “24-те часа на Дайтона”, състезание за издръжливост по правилата на американската организация IMSA, където е зад волана на “Кадилак”.
Презаредил и отпочинал, Алонсо се връща във Формула 1 без да има повече грандиозни очаквания като пилот на “Алпин”, тим, появил се след преобразуването на “Рено”, а за началото на тази година прие офертата на “Астън Мартин”, ход, който изненада мнозина предвид очакванията тимът да се затруднява дори с гоненето на точки. Фернандо обаче като никога направи правилен избор и започна отлично новия сезон, качвайки се два пъти на подиума в Бахрейн и Саудитска Арабия и отстъпвайки само на пилотите, каращи за “Ред Бул” – Макс Верстапен и Серхио Перес. Така на 41 години, в зенита на кариерата си, испанецът отново получава автомобил, който му позволява да се бори за добри класирания и да радва феновете си с каране, както когато изпревари Люис Хамилтън в първия кръг от шампионата.
Като пилот Фернандо Алонсо се счита за един от най-добрите състезатели на спорта през 21 век, редом до Михаел Шумахер и Люис Хамилтън. Към него има критики, че има отровен характер и язвително чувство за хумор, с което уязвява екипите, за които кара и това в някои отношения е вярно, макар че всички механици, работили с него заявяват, че е изключително коректен в отношенията си към тях. Може би причината да има сравнително по-малко титли от други пилоти като Себастиян Фетел например се дължи просто на лош късмет, тъй като подборът на Алонсо към отбори винаги е бил логичен и може би единствената му грешка е в това, че никога не рискува, както когато е имало опция за новия тогава тим на “Ред Бул” в края на първото десетилетие на новия век. Представянето му на Льо Ман с “Тойота” показва, че със силна кола Алонсо се представя така, както бихме очаквали от водещ пилот, като доминира. Именно карането му с по-слаби автомобили обаче го прави толкова уважаван състезател и макар сезонът да не донесе титла, 2012-та се счита от мнозина за най-доброто представяне, което е имал някой пилот през дадена година.
Въпреки, че най-възрастният световен шампион във Формула 1 е Хуан-Мануел Фанджо, спечелил последната си пета титла на 46 години, малко вероятно е Алонсо отново да се качи на върха в световния шампионат. За сметка на това обаче той има сили за още няколко запомнящи се карания, с които да зарадва хората, проследили кариерата му от зората й до днес.
Статия на Александър Драганов
Последни коментари