„Наруто“ – вдъхновяващата история, която ни накара да обикнем аниме жанра

Ако сте фен на така наречените шонен (или бойни) анимета, няма как да не сте попадали, дори за кратко, на едно от тези легендарни заглавия – Dragon Ball, One piece, Bleach и Naruto.

Последното (благодарение на оригиналния дублаж на Jetix, а сега и на новия по Super Toons) несъмнено отвори умовете и сърцата на стотици български деца и младежи към азиатската аниме и манга култура. “Наруто” е нещо като японската версия на “Хари Потър” или “Пърси Джаксън и боговете на Олимп” – гледаш го и растеш с него. То е с теб както в най-радостните, така и в най-тежките моменти на съзряването. Именно във втората ситуация е най-хубаво.

Сюжетът

Сериалът, вдъхновен от едноименната манга на Масаши Кишимото, излиза през 2002 г. и продължава до 2007 г., когато започва продължението му “Наруто: Шипуден”. Той ни отвежда в измисления, но пъстър Нинджа свят, вдъхновен от Периода на воюващите държави в Япония и източните митологии. Историята проследява младия и буен нинджа Наруто Узумаки по пътя към осъществяването на неговата най-голяма мечта – да стане хокаге на Коноха, известно още като Селото, скрито в листата.

Хокагето е най-силният и уважаван нинджа – той е върховен главнокомандващ на шиноби армията и до голяма степен води външната политика на страната. Нещо като президент, който знае нинджуцу и може да свие сармите на всеки, който представлява заплаха за селото.

Достигането на този ранг обаче никак не е лесно – особено ако си тромав и непокорен като Наруто. За сметка на неговия необуздан темперамент, типичен за всеки шонен протагонист, до него са хитрият му сенсей Какаши, амбициозната Сакура и най-добрият му приятел (и съперник) – Саске Учиха. Тялото му обаче крие ужасяваща тайна – в него е запечатана страховитата Деветоопашата лисица, която почти е опустошила селото преди 12 години.

Снимка: Героите от Отбор 7

Уроците на “Наруто”

Това, което прави анимето истински специално, не е нито анимацията, нито екшъна. На моменти те са доста дървени по съвременните стандарти – все пак са на повече от 20 години. Истинската сила на “Наруто” се крие в добре изградения сюжет и най-вече в отношенията между персонажите. В хода на историята те се променят, формират и късат емоционални връзки помежду си, а понякога ни учат как да се борим с истинските гадории в живота – самотата, травмите на миналото, чувството за малоценност, болката от загубата на близък човек. Анимето започва с изключително детински и жизнерадостен тон, но с времето става все по-мрачно и засяга сериозни теми и проблеми.

Основното противопоставяне е между персонажите на Наруто и Саске, които първоначално не могат да се понасят, но впоследствие формират силно приятелство. За разлика от Наруто, който прекарва детството си сам и мразен от жителите на Коноха заради демона в тялото си, Саске израства обгрижван и обичан от околните заради визията и нинджа таланта си. Светът му обаче се разпада, когато брат му Итачи избива семейството и целия му клан. Това поставя началото на неговата характерна жажда за мъст и заражда дълбок мрак в душата му.

Въпреки че са абсолютни противоположности (Наруто е немарлив и глупав, но любвеобилен и състрадателен, а Саске е амбициозен и умел, но студен и надменен), тяхното съревнование им помага да взаимно да усъвършенстват уменията си. Роля в отношенията им играе и Сакура, която е лудо влюбена в Саске, но често реже Наруто, който пък постоянно се опитва да докаже, че е достоен за сърцето ѝ.

Персонажите не са перфектни, те имат недостатъци и демони, с които да се борят, а злодеите почти никога не са наистина зли – оказват се радикализирани от обстоятелствата и грешките си. Едно от малките изключения е може би първият голям антагонист в историята – отвратителният Орочимару, който може да се опише като анимарска версия на лорд Волдемор. Основният му мотив е постигането на безсмъртие и истинска мощ, за да може спокойно да провежда отвратителните си експерименти. За целта му е нужно да се всели в тялото на младия Саске, който притежава скритата сила на клана Учиха – очите шаринган.

Снимка: Орочимару

Още за света на “Наруто”

Като споменахме шарингана – време е да обясним как работи “магическата” система на Нинджа света. Не си мислите, че говорим просто за бой с ножове и криене по храсталаци, нали?

Нинджите в “Наруто” използват така наречената чакра – жизнена сила, която тече през тялото на всяко живо същество. Нещо като будистка версия на Силата от “Междузвездни войни”. И точно както тя позволява на джедаите и ситите да движат разни неща, без да ги докосват, и да пускат искри, чакрата дава на нинджите достъп до специални умения – често, свързани с петте основни елемента – огън, вятър, земя, вода и светкавица. Тя обаче не е безкраен източник, а последствията от прекомерната ѝ употреба могат да доведат дори до гибел.

Всеки герой има свои уникални способности – Гаара преобразува тялото си в пясък, Неджи използва така наречения бякуган, за да види и блокира чакра точките на опонентите си, а Рок Лий е майстор на така нареченото тайджутсу – просто знае как да те натупа. Основите джутсута на Наруто са енергийната топка Расенган и Сенчестото клониране, а на Саске – така нареченото Чидори, което представлява концентрирано електричество, издаващо звук подобен на чуруликането на хиляда птици.

Битките обикновено не са просто физически – те представляват сблъсък на идеологии и ценности, а често стратегията и идеалите на нинджата се оказват по-важни от грубата сила. С подобряването на анимацията, разбира се, стават все по-гледаеми и дори епични. Особено в “Шипуден”.

Снимка: Чидорито на Саске

Внимание! Филъри!

Официално анимето е разделено на пет сезона, но основните сюжетни арки приключват някъде около епизод 135, тоест на сезон 4. Останалите 85 епизода (с изключение на последните няколко минути от финала) са чиста, неподправена агония и да изгледате успешно всеки един, без да заспите или да забравите защо обичате жанра, е истински подвиг. Това е чест проблем при аниметата, които вървят паралелно с излизането на мангата – в един момент се догонват и сюжетът трябва да се забави, за да не се получи нещо като последния сезон на “Игра на тронове” – измислен, накриво скалъпен финал, който не задоволява зрителя.

В случая страданието (ако изберете да се подложите на него и не го прескочите) си заслужава, защото продължението на поредицата е превъзходно.

Списък с филър епизодите можете да намерите ТУК!

Ревю на Деян Милков