След като в началото на годината пуснаха първия от пълнометражните филми за „Наруто“ на голям екран, добрите хора от „Про Филмс“ внесоха и втория, така че от петък „Легенда за камъка на Гелел“ вече е по кината. Гледах го почти веднага и останах очарован – това наистина е връх в японската анимация и истинско епично сказание, чийто главен герой притежава едно от най-големите сърца, създавани някога.
Наруто, Сакура и Шикамару са на необичайна мисия – преследват хитро порче, за чието залавяне е обявена награда. Тримата успяват да го хванат, макар Наруто да не се измъква без драскотини и поредните укори от страна на Сакура, която продължава да го смята за безнадежден идиот. Малката група обаче не подозира, че съседната Страна на вятъра вече е нападната от странни железни рицари, пристигнали с гигантски боен кораб. Скоро нинджите се натъкват на част от нашествениците и Наруто влиза в двубой с техния предводител – маскирания воин Темуджин. Той е непоколебимо отдаден на завета на своя господар, който мечтае да изгради утопия без войни, и е готов да стигне до всякакви крайности, за да осъществи тази мечта…
Отидох на „Наруто Филмът 2: Легенда за камъка на Гелел“ с нагласата просто да прекарам приятен час и половина с динамично аниме без особени претенции. Получих точно това… и много повече. Филмът не губи време и започва с екшън още от първите минути. Битките между нашествениците, сред които има страховити жени воини, и нинджите, към които се присъединява и впечатляващият повелител на пясъка Гаара, буквално спират дъха. Едва ли някога игрален филм ще може да предложи подобни сражения – японската анимация продължава да бъде ненадмината в това отношение.
Но „Наруто Филмът 2: Легенда за камъка на Гелел“ предлага много повече от впечатляващ екшън. По лек и ненатрапчив начин той разглежда една изненадващо дълбока тема. Лесно е да осъдиш войната и това безспорно е правилно. Благородно е да търсиш мира, но понякога именно хората, които най-високо говорят за него, всъщност се стремят да отнемат свободата на другите, и то от користни подбуди. Същевременно винаги си струва да се бориш за душата на човека отсреща. Сблъсъкът между Наруто и Темуджин служи като елегантно предзнаменование за бъдещите битки със Саске Учиха – идея, подсказана деликатно, но ясно чрез едно от виденията на главния герой. С външния си вид и сбъркани идеали Темуджин е и поклон към култовия злодей Шар Азнабъл от “Мобилни костюми Гъндам”, едно от знаковите произведения в историята на анимето.
Самият Наруто е персонаж, когото не само обикваш почти веднага, но и неусетно започваш да уважаваш. Това упорито момче, което непрекъснато върши глупости и прави смешни физиономии, всъщност изрича някои от най-мъдрите думи във филма. Той е велик герой не заради своето нинджуцу и способността си да създава клонинги, а заради огромното си сърце, изпълнено с човечност, която неизменно го насочва към правилния избор. Мисля, че във фентъзи жанра единствено Хари Потър е демонстрирал подобна свръхчовешка доброта. Именно с тази своя страна „Наруто Филмът 2: Легенда за камъка на Гелел“ надхвърля рамките на забавната анимация. Това е филм, който поставя ясни ориентири за добро и зло – нещо, от което имат нужда не само младите зрители в киносалоните.
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари