Надя Михайлова: В “Читанка” се държи на качеството на текстовете

Nadya

Първото ни интервю за 2021-ва година е с Надя Михайлова, коректор в популярния сайт “Читанка – Моята библиотека” и добър приятел на множество български автори. За начина, по който работят в сайта и за личните й литературни вкусове си говорим в следващите редове.

Здравей, Надя, и ти благодаря, че се съгласи да дадеш интервю за Цитаделата. Много български автори те познават като добър приятел, но все пак, представи се с няколко думи!

 Родена в Русия, а от края на 2019 горд собственик и на българско гражданство (абсолютно ненужен факт, ама обичам да са фаля). Работата ми няма много общо с писаното слово (по някаква наскоро прочетена статия съм смугъл търгаш от Околовръстното с черни очила), макар с изпъчени гърди да твърдя, че моите документи са най-грамотните из дербите на КАТ, НАП, НОИ и т.н. – също абсолютно излишна информация за институциите.

 Ти си запален читател. Кога откри книгите, кои бяха първите заглавия, които ти станаха любими?

 Майка ми има висше по библиотекарство и полувисше – навремето е имало такова животно – по спортни танци. Когато се преместихме (уж за малко) в България домъкнахме контейнери пълни с книги и тъй като край мен всички постоянно четяха, имаше от кого да гледам. Разбира се като малка четох най-вече Жул Верн, Ал. Дюма (по̀ съм фен на баща), Николай Гогол, Рафаел Сабатини („Капитан Блъд“ сигурно съм го чела сто пъти), Емилио Салгари, Томас Харди, Робърт Шекли, Роджър Зелазни и т.н. Нормално е от домашната библиотека да проходя

Известна е симпатията ти към заглавията в жанровете фентъзи и фантастика. Това ли е предпочитаната от теб литература или има и други книги, които харесваш?

 Всъщност чета всичко, не си поставям ограничения, предпочитания, или комплекси какво ще подхвана. Чела съм и любовни романи (макар да ме критикуваха, че роман, в който главният герой е печен-недопечен – буквално, главната е анорексичка, погребват я жива и я лазят червеите, да не е точно любовният роман, който се има предвид)… Общо взето, за да кажа, че някой автор не ми харесва като стил или жанр, трябва да го видя какво животно е, другото са предразсъдъци и двойни стандарти.

 Следиш българска литература. На какво ниво според теб са нашите автори? Има ли нещо, което им липсва?

 Не знам какво значи „ниво“ и какво го определя. Като навсякъде в света – има добри, има посредствени, има и напълно нечетими. Нормално.

Какво им липсва – не може да се генерализира – на едни едно, на други друго.

Липсата на качествени текстове и наличието на некачествени книги иде от факта, че повечето не обичат да се информират как работи дадено нещо, предпочитат да мрънкат (това не е българщина – световна конспирация е). Да преразказвам, какво е нужно, за да изпъкнеш, да се подобряваш, да се издадеш, после и да се продаваш е излишно: има стотици статии и форуми за тая цел… пък и хора, които са по-компетентни от мен. Никой никому не е виновен и не е длъжен за нищо, но докато това е лесно да се каже, не е лесно да се осмисли.

Известно е, че работиш към сайта „Читанка“. Как се случи това? Какво те накара да подкрепиш него, а не например да работиш за комерсиално издателство?

 „Работя“ не е правилната дума, макар да полагам труд. Читанката не печели, демек и не плаща. Чела съм много книги оттам, а тъй като длъжки години не бях писала нищо (навремето на руски по разни школни конкурси не се брои) написах една вселенска простотия (от която ме е срам) и един от членовете на екипа се свърза с мен, за да ми каже, че българският не ми е сила. Вместо да излея половин помийна яма отгоре му, го попитах, а по-конкретно колко точно съм неграмотна? Та, той ми обясни, я пък взех, че се напънах да науча нещо…

Запознах се с много читави хора, за което съм безкрайно благодарна, защото мога с чисто сърце да ги нарека приятели. Запознах се и с нечитави хора, които ми пълнят колумбийската душа със сапунена драма… Запознах се и с напълно изперкали автори – не винаги в добрия смисъл на думата.

Не мога да не спомена, че в Читанката се държи на качеството на текстовете. Макар да има две мнения: Да не се поправят грешките в книгата! Едно, че да се види, какво са творили по нея (не ласкателно), второ, че идеята е да се направи огледален образ доколкото е възможно на книжното тяло… И въпреки това, понякога грубите грешки, прекръщаването на героите и упорството на коректорите да не се научат как се пише пряка реч направо ми бодат не само очите, ами и ръчкат с вилица по остатъчните гънки от мозъка ми.

Повечето от коректорите в сайта са на светлинни години от имената на онези, които се кипрят по редакторските карета. Проверяват по няколко пъти работите си (и то не само правопис и граматика след 2012, щото са издавали книги преди последния речник на БАН), после друг проверява по няколко пъти работата им и… чак тогава се пристъпва към по-нататъшно придвижване на текста… общо взето много мога да лаская проекта, но главно заради хората в него, та ще спра дотук, че ще стана патетична.

 Как подбираш българските автори, на които да помогнеш да бъдат издадени?

 Аз не помагам на никого да се издаде, ако се хванем за думата… Мога да предложа морална подкрепа и да кажа какво знам за дадено издателство, да ударя едно рамо с работа (било то корекция – със или без заплащане, пак е относително, читателски (не критически) прочит) и пр. Но финалът по издаването не е моя заслуга.

Да, разбира се, действам на симпатия… Рядко изказвам негативно мнение, дори да имам такова, защото кому е нужно? Мнението е хубаво нещо – като лафа със за*ка, всеки си го има и си го носи, ама колко е за показване е отделен въпрос. Апропо, това не значи, че съм лицемерна. Никога не бих казала на някого, че нещото му за мен е шедьовър и после гърбом да му сипвам с товарния вагон.

Аз съм жена, демек ме движат чувствата – ако човекът е читав, мога да преглътна почти всяка неземна глупост, за която се е сетил да пише. Ако не е читав, пък пише божествено… ми да си пише, не ми пречи.

Процесът на редактиране честно е труден за един писател, но също и за редактора, който очаква обратната връзка. Как протичат нещата при теб?

 За момента доста рядко се наемам да редактирам… Още по-рядко поемам пълна редакция. Често се ограничавам само до стилова.

Не знам кое е по-лошо – автор, който е прочел книги колкото са му пръстите на едната ръка и е решил, че е новият Толкин на пазара (Цитат: „Аз не мога да бъда плагиат, щото не чета!“) или автор имащ себе си за вече наложен (а какво определя термина „наложен“ ми е тъмна Индия). Така че, за да спестя нервни клетки пипам стилово, като винаги пазя оригиналния текст. След редакция пращам сравнен файл обратно към писателя.

След като преминах курс при Калин Ненов за редактори преди доста години пърхах от ентусиазъм да приложа новите си – тогава мислих доста добри – умения на практика… Виртуално спечелих една заколена коза у Враца, доста потупвания по рамото, няколко изразходени черни дроба в пиене… пиенето така и не стигна до мен.

Истината е, че добри редактори на българска литература (редакторите на преводна литература са друга бира) почти няма, а известни още по-малко. Което прави работата на читавия редактор изключително важна, но повечето пъти неразбрана дори и от автора (аз са не цаня в категорията, правя каквото правя, но не се бия в гърдите за „добра“)… Леле, че съм и скромна!

Мислила ли си да напишеш нещо свое или може би вече си го направила? Разкажи ни.

 Имам доста разкази (главен виновник е „Истории от някога“), стилът ми бил махленски, както се изрази в добрия смисъл един мой колега автор… ъ-ъ, поне се надявам да е в добрия смисъл, хилеше се кат‘ ми го рече. Творя главно в жанра фантастика и хорър, но някак винаги ме избива на хумор (не мога са сопра). Имам на хартия някой-друг разказ, някое-друго съвместно участие по проекти, но все още не съм се ориентирала към издаване. Главната причина, е… ами, мързи ме. Мързи ме да си събера нещата, мързи ме да ги редактирам (преди да потърся и друг редактор, защото чуждото око вижда най-добре), мързи ме да ги разпращам и да видя дали ще се понравя дотам, че да инвестират в мен. По-лесно е да работиш върху чужди текстове, пред това да се напънеш със свои. Естествено мога да дам куп различни и по-ласкателни за мен причини, но фактът си е факт, просто на този етап съм ленива.

Имаш поглед върху българския фендъм. Според теб как се развива той?

 Ами… мисля, че повечето хора ги мързи точно толкова колкото и мен 😀

Шегата на страна, хората се трудят и се напъват да вършат някаква работа. Дразнят ме разбира се тези които само ревът като вдовици без наследство, но те са ни известни на всички, така че да не им дъвчем кокалите.

Встрани от редакцията, сигурно си имаш предпочитани автори, които следиш. Кои са те?

Ще стане дълъг опис, а ако ги разделя и на националност – съвсем… Често съм като свраките и нещо като заблести трябва да се прочете. Повечето пъти оставам доволна, друг път –хич. Не мога да твърдя, че имам любим(и) автор(и): ни български, ни чуждестранни, защото ако почна да изреждам, ще обезсмисля думата „любим“.

Обичаш ли фантастично кино или пък може би аниме? Кои са любимите ти произведения?

Обожавам ужаси и черен хумор, но не съм фен на аниме жанра. Харесват ми различните филми, мразя вече изсмукани от пръсти теми, които още с началните букви подсказват края, кой е бащата на майката на бабата и т.н. Разбира се мога да разпъна един огромен ферман с предпочитанията си… И все пак като стил, ми харесват режисьори като: Робърт Родригес, Роб Зомби, Куентин Тарантино, Джеймс Роланд Като филмови адаптации по книги: Клайв Баркър, Джак Кетчъм… и т.н. подобни. (Така и не успях да харесам ни един филм или сериал по Стивън Кинг. Романите – да, филмите – тцъ.)

Има ли някои книги, по които работиш в момента и трябва да очакваме с нетърпение?

Когато са готови, тогава… Не е тайна, просто са доста неща, разпределени във времето, ала не мога да си поставя срокове.

Кажи нещо за довиждане пред читателите на Цитаделата!

Ами… довиждане, читатели на Цитаделата!

 Интервюто взе: Александър Драганов

 

Оставете отговор