Мъртвата зона

dead zone

Както може би по-старите читатели на Цитаделата помнят, аз някога не бях фен на Стивън Кинг. Причината затова бе, че имах пуритански виждания за литературата, а откритият начин, по който Краля говори за човешката телесност ми се виждаше циничен. Хората се променят с времето и сега Кинг ми е един от любимите автори, нещо, което доста стресна както приятели, така и роднини. Когато обаче това стана ясно, майка ми каза, че непременно трябва да прочета “Мъртвата зона”, която й направила страхотно впечатление при излизането си на български език в последните години от комунизма. И макар аз първо да минах класическите хорър произведения на автора и после фентъзи епоса му “Тъмната кула”, не забравих за тая препоръка, още повече, че и Васил Мирчев, основателят на нашия сайт, също настоятелно ме съветваше да прочета тази книга. Направих това в дните около рождения си ден и така потънах в изключителен роман, който смесва в едно мотивите за парапсихични феномени, чисто медицинския въпрос с възстановяването от дълбока кома и напрегнат политически трилър, от който може би зависи съдбата на човечеството.

Джони Смит, човек с доста обикновено име, преподава като учител в град Касъл Рок (измислен от Кинг като декор за много от произведенията му), като си е хванал за гадже своя колежка и бъдещето му изглежда обещаващо, както се полага на млад човек. След една луда вечер, в която печели петстотин долара на хазартна игра, той се прибира за вкъщи с такси и за нещастие попада в тежка катастрофа, която го изпраща в дълбока кома. Мозъкът му е засегнат на място, където е бил ударен и преди много години при контузия от детството и сега Джони отказва да се събуди. Минават години, приятелката му Сара си намира друг мъж и има дете от него, майка му Вера потъва в крайно религиозно умопомрачение и започва да разпродава покъщнината на семейството, за да закупува езотерична литература от съмнителни източници. Тя е убедена, че Бог ще спаси сина й, защото го е избрал за велики дела. Мъжът й Хърб много-много не вярва на тая работа и е по-скоро склонен да помоли Господ да си прибере любимото му момче, та да не се мъчи на границата между живота и смъртта. Вера обаче се оказва права и след четири години Джон се събужда – със силно атрофирали мускули, които ще трябва да възстановява с мъчителна физиотерапия, но и с невероятно ново умение, дарба, която може да се приеме и като проклятие – докосне ли някой, може да научи невероятно много информация за него. Лекуващият лекар съветва Джони да не анонсира много-много таланта си, ала когато той спасява имота на лекуващ терапевт от изгаряне, славата му на ясновидец започва да се разчува…

Но докато Джони се мъчи да събере живота си след като четири години от него са били откраднати по такъв жесток начин, един друг човек започва пътя си право нагоре, към върховете на американската и световна политика. В началото никой не приема насериозно Грег Стилсън, селския шут от Ню Хемпшир, изгрял като търговец на религиозна и екстремистко дясна литература за световната конспирация. Той обаче първо става кмет и грубото му, твърдо управление печели своите привърженици, като следващата цел е Конгреса на Съединените Щати, долната камара на тамошния парламент. Неговите митинги са истинско шоу, което забавлява избирателите, а Грег минава сред тях и се ръкува с късметлиите. Джони до края на живота си не е сигурен какво точно го е накарало да отиде на един такъв митинг и да стисне ръката на тоя човек, но това, което вижда смразява кръвта в жилите му. Грег Стилсън ще стане президент и ще започне Трета Световна Война, в която светът и човечеството ще загинат.

И сега пред него стои въпросът, измъчвал мнозина философи. Ако можеш да се върнеш назад във времето и да убиеш Хитлер, преди той да е взел властта, би ли го направил?

“Мъртвата зона” е наистина забележителна книга, макар в нея да няма свръхестествени чудовища като извънземния клоун То, колата убиец Кристин или амбулантния търговец Лийланд Гонт, който ще посети Касъл Рок в по-късно произведение на автора. Кинг отново показва уменията си като психолог при развитието на своите герои, но дава и страшно много информация за живота и култура в Съединените Щати, макар и от перспективата на либерален Демократ, какъвто е и в живота. Плашещ е почти пророческия начин, по който Краля е предвидил появата на политици-шоумени, които сливат информацията и забавлението и така отварят пътя към изгрева на авторитарни лидери, набрали популярност с това, че всички ги приемат малко на майтап. Обезсърчаващи са паралелите с тогавашната реалност, подсказващи, че Америка винаги е била дълбоко разделена на хора с крайни политически виждания, а невероятните борби между либерали и консерватори, които наблюдаваме през последните години просто са били норма, придобила видимост заради съвременните Интернет технологии.

В същото време, дори по-интересната част от книгата е начинът, по който Кинг прави хипотези за начина, по който работи мозъка, тази последна загадка на човешкото тяло, която съвременната медицина до ден днешен не може да разгадае истински. Краля е предал истинно и достоверно ужасът от това близък човек да изпадне в кома и чудовищният натиск, който това оказва върху разсъдъка на роднините, правдиво е показано и възстановяването от такова мистериозно състояние, което често се представя нелепо и абсурдно лесно в книги и филми. И точно защото черната работа по детайлите и набирането на информация е свършена, паранормалният елемент с ясновидството звучи убедително и интригуващо, като нещо, което в действителност би могло да се случи, а след това дори той е разгледан сериозно с моралните дилеми, които поставя.

Финалът на книгата е великолепен. Стивън Кинг често пъти е упрекван, че забърква страхотни сюжети, които после разплита с не особено голям финес, но точно този му роман свършва така, както трябва, умно и истински.

“Мъртвата зона” е наистина провокираща книга, както подсказва и обемът на това ревю, която ми направи силно впечатление и препоръчвам на всички читатели. Тя не е леко четиво с екшън, малко мистика и щастлив финал, а пътешествие в човешката душа, което поставя много теми за размисъл, но оставя читателя изпълнен с дълбоко удовлетворение и преклонение пред таланта на великия разказвач Стивън Кинг.

dead zone classic

Ревю на Александър Драганов

Оставете отговор