Мъжът, покорил познатия свят

Alexander the Great

Днес имен ден празнуват всички, казващи се Александър и по този повод започваме нова рубрика в секцията ни “Разни”. Тя е озаглавена “Любимците на Клио” и ще представя забележителни личности от световната история, като днес се спираме на Александър Велики – мъжът, покорил целия познат свят четвърти век преди Христа.

Александър произхожда от малкото балканско царство на Македония, гръцка по своя характер държава (да ме извиняват съседите от Скопие), която обаче не е била долюбвана особено от останалите елини, считали я за варварска. Негов баща е Филип, лукав и коварен воин, утвърдил родината си като водеща сила на полуострова, а майка му е Олимпиада, принцеса от Епир. Тя има големи планове за своя син и дори му внушава, че е Зевсов син, като великите герои Персей и Херкулес. Въпреки това, любимият персонаж на Александър от митовете е Ахил, сина на Тетида, участвал в обсадата на Троя, затова пък македонецът недолюбва Парис, който му е съименник по прякор – “Александър” на гръцки означава “повалящ мъжете”.

Alexander_the_Great_mosaic

Александър получава върховно образование като малък, баща му наема знаменития философ Аристотел да обучи момчето, което освен това става майстор боец и върховен ездач. Амбицията на баща му била Александър да е начетен като атинянин и дисциплиниран като спартанец, но младежът израсва с непокорен дух. Все пак обаче Александър бива отворен към разумни аргументи и може да бъде убеден, ако греши някъде. Може би един от големите му подвизи като юноша е обуздаването на жребеца Буцефал, могъщ кон, хвърлящ от себе си всеки ездач. Наблюдателният момък обаче забелязва, че животното се бои от сянката си, поради което успява да го яхне така, че да го спечели. Между двамата се образува много силна връзка, която трае до смъртта на Буцефал.

Александър става цар на Македония след като баща му бива убит от собствения си телохранител Павзаний. За такъв го обявява македонската войска, която вече имала представа за силите му – като принц Александър потушава въстанието на свирепото тракийско племе меди. Въпреки това гордата Тива се пробва да се освободи от македонска власт при младия владетел, но удря на камък – Александър ги побеждава и Елада остава обединена под негов контрол, нещо, което силно дразни атинския оратор Демостен, обиждал някога баща му, а после прехвърлил ненавистта си и към него.

alexander the great

Амбицията на Александър обаче далеч надхвърля рамките на Балканите и той насочва войската си към стария враг на елините – древна Персия. По това време тя е най-могъщата страна в познатия свят, но вече далеч от най-добрите си години, а управителят Дарий III няма качествата на славния си предтеча Кир Велики – друг от идолите на Александър. Персийците пращат 40 000 войници да пресрещнат македонската войска, която наброява около 35 000, но младият цар размазва противниците си, възползвайки се от грешки в командването им.

След този успех Александър насочва вниманието си към Мала Азия, където покорява град след град. Младият владетел е щедър с градовете, които сами отварят врати пред армията му и това допълнително укрепва позициите му. Разгневен от този развой на събитията, Дарий III събира нова войска и пресреща Александър при град Иса. Персийците отново имат много по-голям брой войници, но това не помага и търпят нова загуба, а Дарий бяга позорно, което сериозно подкопава позициите му сред персийската аристокрация.

Alexander the Great cartoon

След този успех Александър покорява Финикия. Там той среща и най-сериозната си съпротива, от град Тир, който се отбранява осем месеца срещу войските му, но когато най-после пада, бива разграбен.

Дарий III решава да се примири с тежките загуби и предлага мир на Александър. Парменион, който е генерал в македонската армия, е предоволен от щедрите предложения, които потвърждават властта на царя му над множество новоприсъединени територии. Той изрича знаменитите думи: “Ако бях Александър, щях да приема това предложение”!

На това обаче Александър само отговаря сухо:

“И аз щях да приема, ако бях Парменион”.

Alexander and Zeus Ammon

Македонският владетел продължава стремителния си поход като превзема Египет. Той е посрещнат с възторг от местните, които го приемат като освободител от персийците. Египетските жреци успяват да внушат на младежа, че той е дете на египетския бог Амон и това започва да променя Александър. В това време Дарий се готви за последен бой при Гавгамела, днешен Ирак. Войниците му нямат чет, той приготвя и страховито оръжие – колесници с наточени остриета, посичащи противника. Александър обаче има отговор на всичко, което персийският цар опитва, изкарва колесниците извън равния терен, блокира маневрите му и в крайна сметка отново печели. Дарий за пореден път е принуден да бяга.

Александър превзема Вавилон, намиращ се грубо казано на териториите на днешен Багдад, а там възстановява храма на древното божество Мардук. И тук жреците обожествяват владетеля, който още приживе започва да се възприема като митичен герой, подобен на любимеца му Ахил. По това време още никой не подозира, че Александър ще последва съдбата му. Персийците накрая предават Дарий и го убиват, като обявяват нов цар. Македонците обаче пленяват узурпатора и така Александър става владетел на великата империя, чиито днешни потомци живеят в Иран.

alexander and bucefalus

Като владетел Александър има интересен подход, в който не налага религия и обичаи на завладяните народи, а напротив, допуска те да обогатят културата на победителите, нещо, което по-късно ще направят и римляните. Той вдига множество градове, сред които най-велик е съществуващия и до днес Александрия. Не всички са очаровани от маниера му, тъй като за мнозина гърци покорените перси, египтяни и вавилонци са варвари и не могат да дадат нищо на елините. Александър обаче е очарован от обичаите им и приема много от тях, включително почитта, която се е оказвала някога на фараони и царете на Персия, наричани “шах-ин-шах” или Цар на царете. Последното води до тежък конфликт с Черния Клит, стар македонски воин, който намира раболепното отношение към владетеля за недостойно. В пиянска свада двамата с Александър се сблъскват и младия цар убива по-възрастния мъж, нещо, за което се разкайва горко, когато изтрезнява. За съжаление обаче е късно злото да бъде поправено. Въпреки това, според някои историци и наблюдатели, царството на Александър е първият световен опит за глобална човешка цивилизация.

Множество спекулации се правят относно личния живот на великия мъж, като е популярна интерпретацията, че Александър Велики е бил хомосексуален. В действителност днешните етикети не биха имали смисъл за древните хора, чиито царе са имали любовници и от двата пола, включително евнуси – мъже, кастрирани от ранна възраст, за да запазят юношеска хубост. Възпята от поети е обичта на Александър към персиеца Багоас, който е един от тях, но в същото време македонецът има и жена на име Роксана, от която има син. Тя е родом от Бактрия, днешен Афганистан.

FB_IMG_16210943835464464

За жалост всичките постижения не укротили сърцето на Александър, който решил да се отправи на още по-голямо предизвикателство, опитвайки да завладее Индия – грамадна страна, разделена на множество владения. Македонецът навлиза с армиите си в непроходимите джунгли и стига до сблъсък с великия махараджа Пор, но това е пределът на войниците му, които искат да се спре с безкрайните походи. С голяма мъка, Александър склонява.

Отворена към интерпретации е срещата на великия владетел с Пор. Според елинските историци и някои легенди Александър печели тази битка, като надвива Пор и в двубой, но после го пощадява заради храбростта му. Днешни индийски учени смятат обратното – че Пор е спечелил схватката, но не е пожелал да отнеме живота на мъжа, дошъл при него от другия край на света. Само машина на времето би ни казала каква е истината със сигурност, но традиционната историография засега по-скоро се придържа към версията, че Александър е останал непобеден.

funeral games kindle

След като се връща във Вавилон, Александър, който вече е изгубил верния си кон Буцефал в Индия, не намира щастието. Първо си отива дясната му ръка Хефестион, човек, който или е бил най-добрия му приятел, или направо любим, а после самият той се разболява и почива – според някои от треска, според други – от болест. Истината е, че Александър никак не се е щадял, имайки навика лично да влиза в битка по време на военните си походи, а освен това е имал добре известна слабост както към секса, така и към алкохола. Напълно е възможно изтощеното му тяло да не е издържало болест или по-сериозно препиване в жегите. Така или иначе, животът на могъщия владетел изгаря и той си отива като метеор, но такъв, осветил цялата Земя с преминаването си.

Александър Велики е цар, оставил ярка следа в историята, макар, че не просто си отива млад, а после и родът му бива избит от предателя Касандър. Той се счита за еталона на могъщ завоевател не само от гърци и перси, но също така и от по-късно издигнали се народи като древните римляни, бил е идол на самия Юлий Цезар. Множество автори са били вдъхновени от подвизите му, като митични биографии излизат още средните векове, а в по-ново време силни творби за него имат Никос Казандзакис (“Александър Велики”), Мери Рено (“Персийското момче”), Стефан Дичев (“Завоевателят на миражите”). Животът му е бил представян и на филм, както игрален с участието на Колин Фарел, така и анимация, дело на италианеца Орландо Коради. Не бих могъл да скрия, че той е любимият ми герой от историята и затова се радвам, че точно с него откривам и новата рубрика на Цитаделата.

alexander the great by nikos kazantzakis

Представен от Александър Драганов

Оставете отговор