Музикално-поетичен рецитал
Беше 29 април. Вечерта към 18 часа в малкия салон на читалището в Костинброд, започнаха да пристигат хора. Учители, ученици или просто хора обичащи изкуството. Защото тогава там се провеждаше музикално-поетична вечер. „Нарисувайте ми сбъднати мечтите” се казваше тя. Пиано огласяше залата и подготвяше хората за стиховете и чудесните музикални изпълнения, които щяха да придружат вечерта.
Споменът ми от тази вечер, ще остане вечно в съзнанието му. Защото тази вечер бе първият ми рецитал пред публика. За пръв път щях да запозная съгражданите ми с това, което искам да кажа на света.
Притеснен бях освен заради това, че щях да чета трудовете си и да отговарям на въпросите на публиката, ами и заради това, че тази вечер за пръв път щях да покажа и уменията си на китара.
И така, вечерта започна с дует между пиано и китара. Аз и мой добър приятел, приел да участва в музикалната част от вечерта, свирехме най-любимата ми песен в момента. Miley Cyrus и нейната The Climb, е песента която в последните месеци ми даваше сили да се боря. Даваше ми сила да се изправям, когато падна и да продължавам, когато нещата се развиваха по план. Точно за това исках да свиря тази прекрасна песен, и мога само да се надявам гостите да са останали доволни. След няколко музикални изпълнения на пиано от Златина и Христо, преминахме към поетичната част.
Рецитаторите бяхме трима. Аз, моята добра приятелка Гергана Гатева и организатора на вечерта госпожа Димка Никодимова. Седнахме на малката масичка, и по ред започнахме да си подаваме тетрадката, където бяха стиховете. Като едно се сляха музика и текст. Публиката изслушваше всеки един стих с голям интерес и жадна за още ръкопляскаше след края.
Бях избрал едни от най-добрите си според мен неща. Неверник, Шест милиарда души, Нарисувайте ми и Без страх, бяха само част от петнайсетте стиха.
Когато завърши и поетичната част, госпожа Никодимова предложи да поговоря за своята първа голяма награда, а именно наградата за Фен-Автор на годината, връчена ми от НКФХ „Конан”. Представих се и разказах за прекрасната церемония, на която се насладих в края на месец март. Две прекрасни музикални произведения прозвучаха след това и ето че краят дойде. Час и петнайсет минути продължилия рецитал остави у мен прекрасни чувства. Защото правех точно това, което искам-дори и за малко, бях автор, когото хората слушаха с интерес.
Преди да завърша тази статия, искам да благодаря на няколко души. Първо на своето семейство, по-голямата част от което бе там и ме подкрепяше, както винаги. На госпожа Димка Никодимова, без която вечерта може би никога нямаше да се състой. Благодаря ви с цялото си сърце и се надявам здравето и щастието да бъдат ваши верни спътници. Искам да благодаря и на моите съученици и любими учители от ПГВМСС „св. Георги Победоносец” гр. Костинброд, за това че и те бяха на моя страна в този така дългоочакван от мен момент. И не на последно място искам да благодаря на хората, които бяха музикалната част от вечерта. Златина, Гергана и Христо. С тези страхотни хора съм израстнал и съм горд, че ги познавам.
И така мина моят звезден миг. С надежда някой ден отново да бъда на сцената аз си тръгнах от малката зала.
Последни коментари