„Citizen Vigilante“ – как Уве Бол яхна културните войни

Немският режисьор Уве Бол, придобил известност в началото на века с евтините си адаптации по фентъзи и хорър игри, отново стана актуален. Скандалният германец, който финансираше бутафорни проекти за загуба заради пропуските в данъчните закони на страната си, се славеше като творец, чиито филми са негледаеми и докарват феновете на оригиналните заглавия до полуда. Това обаче е нищо пред бомбата, която Бол хвърли тази година.

🥊 Канселираната звезда и скандалният сюжет

Бол, който бе натрупал славата си с това, че предизвиква недоволни от филмите му критици на боксови мачове, успя да привлече изпадналия в немилост холивудски актьор Арми Хамър. Последният имаше сериозни затруднения да си намери работа заради обвинения в тормоз, едното от които дори включваше абсурдни твърдения за канибализъм. В съда нищо от това не бе доказано, но големите студиа все пак не смееха да наемат набедения за людоед актьор.

Уве обаче изкуши Хамър и му даде главната роля в новия си филм „Citizen Vigilante“. Неговият персонаж е зловещ отмъстител в стила на Наказателя, който ходи и стреля по мигранти от Близкия изток, измъкнали се от правосъдието в Европа заради криворазбрана политкоректност. По пътя си той забърсва още полиция, съдии и всеки, който има нещастието да се изправи на пътя му.

Този скандален сюжет, който взима теми от стари хитове като „Твърде лично“ и ги политизира в угода на крайнодясното, взриви филмовата критика в Германия. От федералната република отказаха да издадат възрастова категоризация на филма заради призивите към насилие срещу малцинствата и така на практика го забраниха. Илън Мъск обаче публикува филма в социалната си мрежа Х, а оттам полулегални копия се разпространиха светкавично навсякъде. Славата на „забранен“ му донесе милиони зрители и той вероятно е по-гледан от повечето излезли напоследък заглавия по кината.

🌍 От Загреб до американските консерватори

За Бол Citizen Vigilante е логично продължение на анархистката му поредица Rampage, където бунтар се разочарова от обществото и започва да избива наред. За десните движения филмът се превърна в реванш срещу либералните послания на съвременен Холивуд, а мнозина техни симпатизанти го определиха като почти документален.

Любопитното е, че лентата е заснета в Загреб, където мигрантската престъпност изобщо не е такъв проблем. При появата на хърватската столица обаче се изписва твърде общият надпис „Европа“, което издава, че от самото начало целта е била да се уловят като зрители американските консерватори, за които целият континент е едно цяло.

Уве Бол

📉 Художественото ниво: Късният Стивън Сегал

В действителност качеството на проекта е на типичното за Уве Бол ниво. Действието тече мудно, мъчително и без интрига, всичко се казва директно, вместо да се показва, и липсва каквато и да е хореография на битките. Със своя равен глас и безизразна физиономия, някога легендарният Хамър, играл с Тимъти Шаламе в „Назови ме с твоето име“, силно напомня на късния Стивън Сегал – макар за разлика от него (все още) да не е изгубил борбата с килограмите. От личен опит казвам, че тя може да е по-трудна от тази с тероризма.

За Бол обаче проектът е успешен, тъй като отново го направи актуален, а забраната му изкара славата на политически мъченик. В реалността филмът изглежда почти като пародия на краен левичар, опитващ да се подиграе на окарикатурени консерватори. Слабо вероятно е това обаче да е търсен ефект. Бол по-скоро коректно е диагностицирал реалността на културните войни, закачил е за проекта си актьор с ореол на несправедливо преследван и е превърнал една крайно посредствена продукция в един от изненадващите хитове на лятото.

⚖️ Резултатът

Последното показва нещо много тревожно: днес стремежът да подкрепиш един филм само защото е от „твоята страна“ на политическия спор вече е по-важен от художествените му достойнства като актьорска игра, специални ефекти, операторска работа или сценарий. А това е дори по-смразяващо от посланията на омраза, предизвикали забраната на филма.

Статия на д-р Александър Драганов