“Моята любима книга” – резултати и изводи

citlogo

Приключи гласуването в конкурса за “Моята любима книга”, като по стар нашенски обичай и тази година не се размина без скандали. “Ламя ЕООД” на писателя Марин Трошанов по негови думи е била на първо място по гласове, но е била декласирана през уикенда, заради 30 нередовни мейли от подадените за нея стотици, ако не и хиляди гласове.
“Подобна несправедливост е способна да смаже човек, който е повлякъл близките си в една безсмислена и предрешена борба, да го обезсърчи и подигравателно да му се надсмее. Днес изживявам едно от тежките си разочарования.
Това, което все още ме крепи сред целия хаос е, че непрекъснато ми пишете колко сте доволни и вдъхновени, че сме се виждали, че познавам повечето от вас и знам, че не сте „30 нереални мейла“… Когато лично ви помолих за подкрепа, всички откликнахте като един. Онзи ден получих снимка на пеленаче с книгата ми в люлката си и узнах за доволна читателка на 88 години.
Вчера щеше да ме сгази кола и приемам това като знак, че най-важното е да бъдем здрави. Ще продължа, докато мога”, каза разочарованият автор на стената.

Куриозното е, че въпреки този малшанс Трошанов все пак влиза в Топ 3 в секцията “фантастика и фентъзи”, като отстъпва само на най-хитовото заглавие от Сара Дж. Маас и е пред “Самодива” на Краси Зуркова.

Големият победител обаче е “Бабо, разкажи ми спомен” от Ивинела Самуилова. Тя получи грамота, а издателите й “Хермес” благодариха “от сърце” на всички, подкрепили нея и останалите им книги.

Като организатор на класации от доста години, аз съм напълно наясно, че всяка такава инициатива тръгва доста трудно и обикновено се избистря като концепция след няколко опита. Ние познаваме от години колегите от “Егмонт” и “Хермес” и знаем от собствените си награди, които организираме всяка година, че те са две от най-популярните издателства на книжния пазар у нас и заслужават напълно своите победи, за които им честитим! В същото време подкрепяме и автори като Марин Трошанов и се надяваме за в бъдеще системата да се направи така, че да отчита коректно техните гласове, а не покрай сухото да гори и мокрото, тъй като това, което те правят е много важно за развитието на жанра у нас. Също така е добре да се намери система, по която да бъдат забелязвани и независимо издадените книги, без мощно разпространение. В скорошно интервю д-р Йордан Антов от “Бард” беше казал, че у нас се продават четири пъти по-малко книги, отколкото в началото на новия век, а пък тогава се говореше колко драматично са спаднали тиражите спрямо 90-те години. Официалната статистика сочи, че през последните години има някакво възстановяване – аз лично имам причини да не съм на 100% убеден в правотата й, поради което мисля, че хората, които се занимават с книги у нас не би трябвало да се разделят на големи и малки, тъй като все пак се борим за вниманието на една като че ли намаляваща прослойка от българското общество, която заслужава най-вече почтеност и уважение.

Оставете отговор